На извънредно заседание депутатите обсъждат отново промените в Конституцията, внесени от „Продължаваме промяната-Демократична България“, ГЕРБ и ДПС. Точката е единствена в дневния ред на Народното събрание за вторник.
В началото на заседанието депутатите от „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН), които в последните дни правят всичко възможно да провалят работата на парламента, напуснаха залата. Този път предложението дойде от Тошко Йорданов от ИТН, който призова „всички нормални хора да напуснат залата“. След него думата взе лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и обяви, че смята да сезира Конституционния съд за „готвеното беззаконие“.
От третата опозиционна партия – БСП, участват в дебатите и дори разкритикуваха напусналите депутати.
„Това, което правят „Възраждане“ и ИТН, е най-малкото любопитно. Ако бойкотират този процес, въпросът е защо между първо и второ четене са внесли десетки предложения за промяна. Ако някой бойкотира нещо, не прави така. Ние от БСП не внесохме нито едно предложение, защото сме принципно и последователно против“, каза председателят на БСП Корнелия Нинова.
Промените в основния закон вече са разглеждани два пъти – през октомври и в началото на декември. Това е така, защото процедурата за изменение в Конституцията е по-различна от тази за обикновен закон, който се разглежда само на две четения в пленарната зала. При първото гласуване на конституционните промени не бе събрана подкрепа от 3/4 от депутатите, но събраха повече от минимално нужните 160 гласа, за да продължи процедурата. Новото първо гласуване беше на 8 декември, когато вносителите на проекта дадоха ясно да се разбере, че той ще претърпи редакции преди окончателното му приемане.
Второто четене в пленарната зала ще бъде текст по текст, като приети ще бъдат тези, които съберат поне 160 гласа „за“. За да бъдат окончателно приети измененията, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в цялост.
През почивните дни измененията в основния закон бяха разгледани в ресорната парламентарна комисия. Прието беше разделянето на ВСС на два съвета, като в съдийския ще преобладава професионалната квота, а в прокурорския – парламентарната.
Съветът на съдиите ще се състои от 15 членове и включва председателите на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избрани пряко от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Този на прокурорите пък се състои от 10 членове и включва главният прокурор, който е негов член по право, двама членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от парламента.
Мандатът на главния прокурор се намалява на 5 години, а на председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд остават по 7 години.
Промените в конституцията предвиждат още, че при оставка на правителството парламентът няма да се разпуска. Освен това ще бъде въведен ограничен кръг от лица, от които президентът може да избира служебен министър-председател. Такива ще могат да станат само председателят на Народното събрание, председателят на Върховния касационен съд, управителят или подуправителят на Българска народна банка, председателят или заместник-председателят на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.
Допуска се двойно гражданство за депутати.
Вносителите на промените се отказаха от първоначалната си идея за промяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.
Очаквайте подробности
