МВР и ДАНС ще трябва задължително да уведомяват лицата, че са ползвали разпечатки от разговорите им, като са ги изискали от даден телеком. Същото изискване ще важи и за министъра на отбраната, Държавна агенция „Разузнаване“ и Комисията за противодействие на корупцията. Уведомленията обаче ще стигат до гражданите след отпадане на необходимостта от ползване на данните и след приключени съдебни производства.
На гражданите дори ще се предоставя достъп до използваните от службите техни данни. Всичко това става ясно от поправки в Закона за електронните съобщения, публикувани на сайта на парламента от депутати от ПП-ДБ. Те се правят след решение на Съда на Европейския съюз.
Кога ще се уведомяват гражданите?
„Ако е повдигнато обвинение въз основа на тези данни до приключване на производството, тези органи няма да уведомяват гражданите“, уточни пред Mediapool Божидар Божанов, депутат от ПП-ДБ и един от вносителите на поправките в закона.
Справките, изискани от съда от телекомите в хода на досъдебното производство, се унищожават в 7 дневен срок от потвърждаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство или изтичането на срока на обжалването му, по ред, определен от главния прокурор. Такава поправка през заключителните разпоредби на този закон се прави в Наказателно-процесуалния кодекс.
В поправките на закона е записано още, че органите ще уведомяват лицата за осъществения достъп до данните на настоящ адрес, като им предоставят възможност за получаване на тези данни, включително по електронен път.
Във въпросното уведомление задължително ще се включва типа и обема на използваните данни, както и правното основание за тяхното получаване.
„Уведомлението се изпраща в разумен срок, но не по-късно от 3 месеца след като е отпаднала необходимостта от запазване на данните, при условие, че това няма да попречи на постигането на целите“ на разследване.
Регистри за достъпа до данни на гражданите
Любопитен детайл е, че за направените искания за достъп до тези данни министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, председателят на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ и Комисията за противодействие на корупцията се задължават да водят „централизирани електронни регистри, които не са публични“.
Уточнява се, че в тези регистри ще се отчита всеки достъп до данните от „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и, или услуги“.
В регистъра за всеки достъп ще се посочва основанието за достъп до данните, длъжностното лице, което е осъществило достъпа, точният час, съдебното разпореждане за предоставяне на достъпа до данните и документите, въз основа на което то е издадено.
Условията и редът за водене на регистрите ще се определи от наредба на МС, съгласувана с Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
За да се гарантира публичност, обобщените данни от регистрите ще се публикуват като отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Телекомите ще съхраняват данните криптирани
Промените в закона изискват телекомите да съхраняват тези данни предимно криптирани. Предлага се тези данни да са в “явен вид” в срок от 10 дни, а след това за срок от 160 дни в криптиран вид.
