Ползата от предприетите от Евросъюза мерки в отговор на провокираната от войната на Русия в Украйна криза с цените на природния газ и електроенергията не може да бъде доказана. Сигурността на доставките продължава да не е гарантирана, а някои от страните членки не демонстрират солидарност със свои съседи, които може да изпитат проблеми със захранването със синьо гориво.
Това сочи публикуван в понеделник нов доклад на Европейската сметна палата, който очертава също така голямата зависимост на Европа от вноса на втечнен природен газ и нуждата от декарбонизиране на част от потреблението на газ.
„Бързото прекратяване на вноса на газ от Русия, който представлява 45 % от вноса на газ в ЕС през 2021 г., създаде криза на доставките, която на свой ред прерасна в криза на финансовата достъпност. През август 2022 г. цените на газа на едро достигнаха върхови стойности от 339 евро за мегаватчас (в сравнение с 51 евро през август 2021 г.). Държавите членки започнаха да субсидират цените на електричеството и на газа (с около 390 млрд. евро само за 2022 г.), за да намалят въздействието върху домакинствата и предприятията. До края на 2023 г. ЕС успешно диверсифицира доставките, като намали руския газ и стабилизира цените, които се върнаха на нивото отпреди кризата в началото на 2024 г.“, посочва се в доклада.
„Кризата, предизвикана от пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през 2022 г., подложи на изпитание устойчивостта на ЕС в контекста на рязката промяна в доставките на газ. Въпреки рязкото увеличение на цените и значителните разходи за семействата и дружествата, за щастие не изпитахме голям недостиг на газ“, заяви Жоао Леао, член на Европейската сметна палата, който отговаря за одита.
„Като се има предвид зависимостта се от вносен газ, ЕС не може да си позволи да се отнася лекомислено към сигурността на доставките. Потребителите също не разполагат с гаранции за финансова достъпност, ако настъпи сериозен недостиг в бъдеще“, допълва той.
В одита се отбелязва, че в периода на кризата Евросъюзат е постигнал целта си за свиване с 15 % на потреблението на газ, но не е ясно дали това се дължи на предпиретите мерки или на топлото време и скъпия газ. Ефективността на прилагане на таван на цените на газа в ЕС също не може да бъде оценена, тъй като суровината е поевтиняла значително след въвеждането на горна стойност.
Авторите на доклада също така не могат да оценят приноса на платформата AggregateEU за съвместни покупки на природен газ в Европа. Причината е, че предизвиканите от кризата разлики в цените на газа между държавите членки на ЕС са намалели значително към момента на стартирането на AggregateEU.
Одиторите заключават, че в бъдеще ЕС трябва да консолидира своята рамка за финансова достъпност на газа. Те също така предупреждават, че много държави членки все още не са склонни да подписват двустранни споразумения за солидарност. Някои държави членки дори биха предвидили прекъсване на доставките си на газ за съседни държави в случай на извънредна ситуация.
Анализът се спира и на недостатъчния напредък в прилагането на технологии за улавяне и съхранение на въглероден дивуокис, което също може да застраши сигурността на доставките в дългосрочен план. Като се имат предвид целите на ЕС в областта на климата (по-специално нулеви нетни емисии до 2050 г.), необходимостта от намаляване на въглеродните емисии от потребление на газ ще бъде все по-важна характеристика на положението относно сигурността на доставките в ЕС, смятат авторите му.
Понастоящем четирите търговски проекта за улавяне и съхранение на въглерод, активни в ЕС, могат заедно да улавят до 1,5 млн. тона CO2 годишно. Това обаче е крайно недостатъчно в сравнение с необходимите 450 млн. тона CO2, които проектите ще трябва да улавят всяка година до 2050 г., за да се постигнат целите на ЕС в областта на климата, твърде документът.
В него се припомня, че малко преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. газът е заемал около четвърт от общото потребление на енергия в ЕС, като най-голяма е консумацията му в Италия и Нидерландия (41%), Малта (40%) и Унгария (34%). През същата година над 20% от електрическата и почти 40% от топлинната енергия в ЕС се произвеждат от газ. Предвид факта, че ЕС внася над три четвърти от потребявания газ, сигурните доставки са от изключителна важност за поддържане на икономиката на ЕС и осигуряване на неговия просперитет, смятат още от Европейската сметна палата.
