Двустранните бизнес камери в България и Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) са поредните, които се обявиха против законопроекта на проруската партия „Възраждане“ за „чуждестранните агенти“.
С него се предлага медии, и неправителствени организации, които получават поне 1000 лв. от чужбина, да бъдат обявявани за „чуждестранни агенти“ и дейността им да бъде ограничавана. Това би превърнало в чуждестранни агенти огромна част от хората със свободни професии, които се занимават с наука, изкуство, медии, благотворителна и общественополезна дейност.
Освен това подобен закон би се отнасял само за тези, чието финансиране е прозрачно и получават пари „на светло“. Ако някой получава пари „под масата“ от друга държава, за да прокарва интересите ѝ в България, той няма да бъде заклеймяван като „чуждестранен агент“.
Партията предизборно се опита да прокара законопроекта за трети път, но той бързо беше отхвърлен от останалите политически сили, а след това и осъден от Европейската комисия. Сега против него се обявиха от КНСБ и двустранните бизнес камари.
„Ние, двустранните бизнес камари в България, сме против така наречения Законопроект за регистрация на чуждестранни агенти, който наскоро беше входиран в Народното събрание. Ние сме против принципите на подобни законопроекти, включително тези, които са били предлагани в близкото минало, както и всякакво ново законодателство, което би могло да въведе репресивни и антидемократични мерки, които биха ограничили изконни човешки права“, се посочва в съвместна позиция на Американска търговска камара в България, „Белгия-България-Люксембург“ Бизнес клуб, Британо-българска бизнес асоциация, Българо-испанска и Българо-швейцарска търговски камара, Германо-българска и Френско-българската индустриално-търговски камари и Конфидустрия България.
Според тях такива закони биха могли „да ограничат вече установени и легитимни финансови източници в полза на бизнеса, на отделни други организации или на конкретни личности.
„Подобни източници на подкрепа са допринасяли и допринасят за подобряване на инвестиционния климат и бизнес средата в България, укрепвайки демократичните основи на обществото. Те реално подкрепят образователната система, като така я свързват със съвременните академични и глобални постижения и стандарти“, се посочва в позицията.
Бизнес камарите отбелязват, че са важна част от гражданското общество и от години работят „в партньорство с национални и международни заинтересовани страни, за да насърчаваме тук върховенството на закона, увеличаване на инвестициите, постигане на енергийна независимост и справяне с климатичните промени, както и подобряване на образованието и здравеопазването у нас“.
Те насърчават предприемаческата култура, както и достъпа до надеждна информация и помагат за позитивното позициониране на България на международната сцена чрез структуриран и прозрачен диалог в международни организации, сред които са Европейския съюз и НАТО, както и в процесите по планиране и пълно присъединяване към Шенгенското пространство на ЕС, Еврозоната и ОИСР.
В позицията се посочва също, че въпросните бизнес асоциации представляват 2 000 членуващи български и международни компании, като всички те допринасят значимо за устойчивия растеж на националния БВП, а частният сектор години наред подкрепя или самостоятелно развива социални, културни, образователни и спортни програми, дори когато липсва подкрепа от самата държава, за да може България да играе роля в областта на науката и в много други сфери по света.
„Всичко това не би било възможно с приемането на подобен закон. Подобни законопроекти или сходни мерки могат да увредят международната репутация на България и на работещия тук бизнес, който осигурява работни места, като дори биха довели и до отеглянето от страната ни на здравословен и необходим капитал“, се изтъква в позицията на бизнес камарите.
Законопроектът противоречи на основни демократични принципи
Според КНСБ законопроектът за регистрация на „чуждестранните агенти“ създава сериозни пречки пред работата на синдикатите, ограничава правата на работниците и e в противоречие с основни демократични принципи като свободата на сдружаване и правото на труд.
„Законопроектът ограничава възможността за получаване на чуждестранни средства, дори когато те са предназначени за проекти, които подобряват трудовите условия и защитават правата на работниците. Недопустимо се явява включването в дейности на световни организации, защитаващи интересите и правата на милиони трудещи се от цял свят. Участието в управителни органи и структури, в конференции и дискусии на организации като МОТ, Европейската конфедерация на профсъюзите, Международната организация на профсъюзите е от ключово значение за създаване на конвенции, регламенти и директиви с фундаментално значение за работещите в целия свят и в България, за обмен на опит и добри практики. Според текстовете в законопроекта всичко това е „чуждестранна намеса“, а представителите на синдиката са „чуждестранни агенти“““, се посочва в становище на синдикатите.
„Да, всички ние, защитаващите правата на работещите хора, сме „агенти“. „Агенти“ по призвание, които прокарват интересите на работниците и се борят с всички законоустановени начини за правата и доходите им. „Агенти“и лобисти, на които стотици хиляди разчитат и доброволно се доверяват всеки месец. Дейността ни е изцяло съответстваща с всички закони и с Конституцията на България, напълно прозрачна и подлежи на регулярни проверки от контролните държавни органи. За нас е недопустимо да се правят опити за ограничаване на дейността ни чрез подобен законопроект“, пишат от КНСБ.
Според тях е необяснимо защо законопроектът се фокусира само върху чуждестранното финансиране, пренебргвайки частното национално. Те посочват, че ако целта наистина е прозрачност, тогава законът трябва да включва всички източници за финансиране иначе ще е „удобен инструмент за контрол и натиск върху определи организации“.
За синдикатите е още по-притеснително, че законопроектът забранява на „чуждестранните агенти“ да работят в образователни и държавни институции, свързани с националната сигурност, което нарушава правото на труд на много хора, ангажирани с международни проекти.
Лидерът на партията Костадин Костадинов обаче продължава да развива лъжливата теза, че законопроектът е преписан от американския закон от 1938 г., докато всъщност копира принципите в руския закон.
Синдикатите обаче отбелязват, че законът в САЩ от 1938 г. изисква само регистрация, без санкции и ограничения, докато предложеният от „Възраждане“ законопроект в България въвежда наказания и ограничителни мерки, които противоречат на принципите на свободно сдружаване и демократична прозрачност.
„Този законопроект не осигурява истинска прозрачност, а по-скоро създава механизъм за политически натиск върху организации и граждани, които защитават определени интереси в обществото“, пишат синдикатите.
