
Увереност, че до края на 2025 г. ще са готови разширенията на газовите връзки Кулата-Сидирокастро на границата с Гърция и Кардам-Негру вода – на румънската, изрази служебният министър на енергетиката Владимир Малинов. Това стана по време на провела се в Атина дискусия „REPowerEU Diversification Workshop“, организирана от Европейската комисия.
Двете точки са част от бъдещия Вертикален газов коридор за пренос на синьо гориво от Юг на Север, по който обаче засега работи само българският държавен газов оператор „Булгартрансгаз“. През юни дружеството подписа два от договорите за увеличаване капацитета на газовите връзки. Лупингите Кулата-Кресна и Рупча-Ветрино ще се правят от консорциуми между американската „Хил“ и българската „Главболгарстрой“ срещу общо 485 млн. лв. Третият договор за построяване на газопровод от Пиперево до Перник за под 100 млн. лв. бе спечелен от консорциум на румънския клон на австрийската компания „Хабау“ и американски партньори, но още не е съобщавано да е подписан. За Кулата-Сидирокастро със сегашен капацитет от 6.5 млн. куб. м дневно планът е да може да пренася 10 млн. куб. м, което означава годишен капацитет от 3.5 млрд. куб. м. За Кардам-Негру вода намерението е удвояване на капацитета до 28.5 млн. куб. м дневно или 10 млрд. куб. м годишно. Разликата между двете точки се дължи на това, че изходната към Румъния трябва да поема и количествата през интерконектора Комотини-Стара Загора, който в момента е 3 млрд. куб. м, трябва да стане 5 млрд. куб. м, но все още нищо не е предприето.
„По този начин ще достигнем до пазарите на Молдова и Украйна, както и до Словакия и Унгария и Централна Европа, което е от водещо значение след спиране на транзита на руски природен газ през Украйна от януари 2025 г.“, отбеляза Малинов бъдещите ползи от вдигането на капацитета за пренос на газ през България и региона. „В пълна синергия с тези проекти е и разширението на подземното газово хранилище в Чирен, с което ще подсигурим пазара и ще дадем възможност за съхранение на необходимите количества природен газ“, припомни той.
Министърът отбеляза, че България е взела правилното решение като се е присъединила като акционер в заработилия от 1 октомври 2024 г. терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкия град Александруполис. „Тази инфраструктура вече допринася за конкурентоспособността не само на Гърция и България, а и на целия регион. Уверен съм, че ще спомогне и за бъдещото стабилизиране на Украйна“, смята Малинов.
Пред участниците в дискусията помощник-държавният секретар по въпросите на енергийните ресурси на САЩ Джефри Паят изрази надежда, че всички държави ще са толкова активни в имплементирането на Вертикалния коридор, колкото е България.
В рамките на визитата си в Атина Малинов също така е обсъдил с гръцкия си колега колега Теодорос Скилакакис високите цени на електроенергията в Югоизточна Европа и мерките за справяне с проблема, който засяга енергийната сигурност и пазарната стабилност в региона. Неотдавна Гърция, България и Румъния предприеха обща инициатива за създаване на постоянен механизъм за намеса при прекалено високи цени на енергията. „Активните усилия за преодоляване на тези предизвикателства са ключов фактор за укрепване на енергийните пазари“, подчертал министърът, цитиран от пресцентъра на ведомството си.





