Ямболски истории

В поредното си изследване върху миналото на Ямбол писателят и журналист Мария Качулева разглежда ямболската следа в масонството като отпечатък на един национален и европейски феномен върху биографията на града. Нишката свързва елитарни клубове, интелектуални кръгове, военни и медицински авторитети, еврейската общност със собствена бенеберитска ложа („Тешуа“), както и по-късното оформяне и функциониране на българската ложа „Кабиле“. През конкретни факти, архивни следи и биографии авторът показва как масонството оставят белези и в град като Ямбол: в неговите клубове, в елитите му, в модернизационните му пориви и в репресиите, които прекъсват нишката за десетилетия.

По пътя ни към западно-европейската демокрация, началото на който България постави на 10 ноември 1989 година, очаквано се натъкнахме на трудности, преосмислихме основни конституционни права, разрушихме редица традиционни етносни и семейни ценности, превърнахме се принудително повече в граждани на света отколкото българи. И в резултат на това се маргинализира особено тежко едно от етносните малцинства български граждани – циганите. Държавата ги обяви за социално слаби, а те превърнаха тази нова за тях характеристика в професия. От началото на българския преход старателно я усъвършенстваха и тя стана официално закриляна от всеки нов бюджет на държавата ни.

Каква е ямболската следа в родното въздухоплаване – това проследява в статията си журналиста и писател Мария Качулева. От гиганта LZ-59, излетял от хангара край Кабиле и записал най-дългия непрекъснат полет на цепелин, през първата въздушна поща по маршрут София–Пловдив–Ямбол–Бургас, до редовната линия София–Ямбол–Бургас (1972). Тук се раждат и се изпитват техники за аерофотография, навигация и картография. Тук генерал Атанас Кривошиев картографира „Еркесията“ от балон, а Мирчо Качулев и цялата фамилия Качулеви внасят инженерна изобретателност в българското небе. Над Ямбол се случва и първото българско отвличане на самолет (1948), а Безмер се превръща в стратегически военен възел, който окончателно затваря гражданския хоризонт на региона.

Фонд 464К в Централен държавен архив се състои от 23 архивни единици за периода 1920 – 1939 г. и съхранява историята на единствената бенеберитска еврейска масонска ложа в България. Нейният девиз бил „Любов, Истина, Труд“.

В тази част на изследването си Мария Качулева насочва поглед към ямболските евреи, които избраха да не напускат България, а техният талант и труд оставят трайни следи в литературата, музиката, изобразителното изкуство, журналистиката и обществения живот. Сред тях са личности като Лео Коен, Марко Бунин, Марко Бехар, Яфа Бехар-Казанджиева, арх. Елко Хазан и Исак Гозес — имена, които добавят стойност към ямболската и националната културна памет. Това е разказ за корени и дълг, за избора да останеш и да работиш за просперитета на общия дом – Ямбол и България.

Втората част от изследването на ямболския журналист и писател Мария Качулева ни води към лицата, които превърнаха еврейското присъствие в Ямбол в култура, институции и памет. От Криспинови и Басан до учители, индустриалци и дарители – тук са историите на хора, които строят синагога, отварят банки и кооперации, основават дружества, читалища и спортни клубове. Архивите оживяват през имената и делата им, а градът се разпознава в техния труд, просвета и милосърдие. Това е разказ за устойчивост и общност, в която евреи и ямболци споделят общи хоризонти.

Ямбол носи в паметта си историята на общност, която идва, живее, работи, твори и оставя тук следи през вековете. За нея ни разказва журналистът и писател Мария Качулева. От „Кал Янбол“ край Златния рог до еврейската махала при Тунджа, присъствието на сефарадите и ашкеназите е част от облика на града – от търговията на „Търговска“ до училищата и синагогата, превърната по-късно в художествена галерия. Това е разказ за съжителство, изпитания и спасение, за имена, които Ямбол не е забравил. Тази първа част ни връща към корените, преди да поемем към хората, които вплетоха живота и делата си в историята на Ямбол.

Няма да бъде откритие, ако напиша, че в Ямбол традицията състав от аматьори в сценичните изкуства да поставя здрави основи за създаване на професионален е удивително ефективна. А  детските самодейни състави за сценични изкуства имат своята интересна история и доказано възпитават стойностна ценностна система на участниците в тях. В този разказ ще припомня за няколко от тях, оставили дълбока диря в нашата, ямболската история на  творчески феномени.