Една седмица след решението взето на осми декември, България и Румъния да не станат членове на Шенген, ефектите от това решение все още отекват в кулоарите на Европейския парламент. На фона на важните теми, които европейските депутати, трябва да обсъдят, Парламентът бе ударен и то тежък корупционен скандал, свързан с вече бившия заместник-председател Ева Кайли. Как Страсбург ще се оттърси от петното върху репутацията си и още по-важно за България и за Румъния – кога може да се очаква ново гласуване, при което двете държави да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство? Това ще обсъждаме с нашите гости днес в студиото – Калудия Гамон от Австрия, Ладислав Илчич от Хърватия, Карин Карлсбро от Швеция и Андрей Ковачев от България.
Дами и господа, благодаря ви много че сте тук и приехте нашата покана. Това е последната пленарна сесия за годината, но е доста необичайна, имайки предвид корупционния скандал, който се разви през последната седмица. Как гледате на тези събития и какви трябва да са следващите стъпки на Европарламента?
Клаудия Гамон: „Бях много шокирана. И очевидно много разочарована. Но трябва да стане ясно, че върховенството на закона работи. Ясно е, че ще има последици от всякакви предполагаеми незаконни действия от някои колеги тук. Смятам, че това, че моментално отстранихме г-жа Кайли от поста на заместник-председател, показа на всички, че оставаме верни на ценностите ни и, че това не е проблем в организацията. Може да има криминални случаи, предполагам във всеки един парламент. Може би по-стриктни правила за прозрачност биха били добре дошли в бъдеще. Но също така трябва и да комуникираме с нашите граждани, да им покажем, че не трябва да се притесняват за целостта и достоверността на нашата институция.“
Ладислав Илчич: „Първо ще има процес, който да докаже как всичко се е случило. Разбира се, трябва да вземем мерки срещу подобни случаи. Искам само да допълня, че става дума за индивидуална отговорност, а не за целия Парламент. Но интересното, е че преди този случай, корупцията беше споменавана само във връзка с някои страни-членки като например Унгария, а преди 30 години не беше възможно да съществува корупция в ЕС. Искам да кажа, че когато имаш повече власт и пари, както е в случая на ЕС, а това не беше така преди 30 години, винаги е възможно да имаш корупция. ЕС не е организация, в която корупцията не е възможна, както е било преди. Ние тук не сме перфектни, но трябва да сме много по-внимателни в бъдеще.“
Карил Карлсбро: „Не , не смятам, че имаме нужда от повече институции. Мисля, че трябва да спазваме съществуващите закони. Да не забравяме, че корупцията е незаконна. В този парламент имаме правила, може би те трябва да се променят с оглед на този скандал. Но в края на краищата това е отговорност на всеки един от нас. Жалко е, но и е сигнал, че такова нещо може да се случи навсякъде. За да предотвратим подобно нещо е нужно всеки един от нас да поеме отговорност. Винаги трябва да има прозрачност и медиите също да следят какво се случва. А ние трябва да сме наясно, че винаги ще има странични лица, които са готови да плащат за влияние. Наша задача е да не позволим подобно нещо да се случва.“
Андрей Ковачев: „Първо това е много разочароваща и неприятна новина, защото хвърля сянка върху европейските институции, а това не е хубаво за нашите демокрации. Белгийските, италианските и гръцките власти трябва да проведат цялостно разследване. Правосъдната система трябва да действа, както вече и споменахме върховенството на закона. Да не забравяме правилото, че всеки е невинен до доказване на противното. Трябва да се придържаме към нашите правила и нашето единство. Всеки е отговорен за собственото си поведение, а тук става дума за криминален случай, ако бъде потвърдено от съдия. Необходимо е да не се хвърля сянка върху ЕП и да продължим с нашата външна политика, да е ясно, че нашият Парламент е отворена институция и че спазваме правилата. Заради 1 или 2 черни овце в стадото, не бива да затваряме целия ни парламент .Трябва да бъдем особено отговорни по тази тема спрямо нашите гласоподаватели.“
Нека преминем към основния фокус на нашата дискусия. Госпожо Гамон, Австрия бе единствената държава, която каза не и на България и на Румъния. Миграцията и контрола на границата бяха посочени като основен аргумент. Но какво още се крие зад този отказ?
Клаудия Гамон: „Първо за мен е трудно да обясня, защото моята партия не подкрепи ветото. Решението бе взето от управляващата Консервативна партия. Много съм натъжена, че се случи така и искам да кажа, че съжалявам. Смятам, че аргументът с маршрута на мигрантите е чист ПР ход. Това не беше истинската причина, става въпрос за вътрешнополитически националистически подбуди в Австрия. Мисля, че това е много провинциален начин за водене на политика. Няма никаква връзка с това, което всъщност трябва да правим тук. Да взимаме европейски решения за всички европейци. Нямам логично обяснение, защото бе нелогично решение.“
Смятате ли, че Австрия вече приема решението си за грешка?
Клаудия Гамон: „Мисля, че след миналата седмица Народната партия в Австрия осъзна, че е допуснала огромна грешка. Гледам ситуацията в Румъния, която е много важна икономически за Австрия, защото много компании са инвестирали там, също и от моя регион. Вече се чуват призиви за бойкот на австрийски стоки, очевидно напрежението расте за това австрийското правителство да преосмисли решението си. Да отстъпи крачка назад и да промени нещата към по-добро. Дори и да се отмени ветото, не мисля, че нещо счупено сега ще може да се поправи в бъдеще по отношение на връзките с България и Румъния.“
Госпожо Карлсбро, Швеция каза колебливо да на България и Румъния. Какво промени първоначалното решение на Румъния и намирате ли аргументите на Австрия за валидни?
Карил Карлсбро: „Много се радвам, че в крайна сметка шведското правителство гласува с ДА. Имаше дебат в парламента преди правителството да отиде на Съвета. Социалдемократите и крайнодесните в Швеция се оказаха на една и съща позиция, а именно против разширяването на Шенген. Така че можеше и да е негативен вот също от страна на Швеция. Но имаше дебат в парламента и в публичното пространство. Защото във времена, в които трябва да си сътрудничим, например моята страна се опитва да се присъедини към НАТО, трябва да се справяме с едни и същи предизвикателства. Какво съобщение би било това за нашите партньори, които изпълняват условията. Затова съм много щастлива, че в крайна сметка беше ДА.“
Беше ли миграцията част от притесненията на Швеция?
Карил Карлсбро: „Може и да е било за една от партиите, от това което чух от дебата в парламента. Социалдемократите използваха аргумента с международната престъпност, но в крайна сметка знаем, че Шенгенското пространство е начин, по-който по-добре да се справим с проблема. Затова мисля, че това беше смесица от различни тези.“
Господин Ковачев, чухме аргументите на двете страни. Вие бяхте ли изненадан от поредния отказ и всъщност какво повече можеше да направят България и Румъния?
Андрей Ковачев: „Чакаме от 11 години, 11 години а не 1 или 2. Чуваме от експертите на ЕК, че България и Румъния покриват техническите изискванията за присъединяване. Това е записано и в нашите договори, затова казваме, че Австрия и Нидерландия нарушават правилата на ЕС. Записано е, че ако държава изпълнява критериите и има желание, то трябва да бъде присъединена към еврозоната или Шенген. Неприятно е, защото както казаха колегите, те намесват вътрешната политика. Гледайки социологическите изследвания, мислят, че могат да увеличат процентите си като приемат твърд тон за миграцията. Но те бъркат миграцията с Шенген, защото, ако България и Румъния са в пространството, това означава повече сигурност за хората. Нашата солидарност да пазим външната граница е от особено значение. Наши гранични полицаи загубиха живота си. Тези трима полицаи пазеха също и гражданите на Швеция, Австрия и Нидерландия. Пазеха ги от незаконна миграция от Близкия изток.“
Вие казахте 11 години. А какво ние научихме за тези 11 години?
Андрей Ковачев: „Както казах и на пленарната сесия, никога не е правилният момент. Някои страни ни казват – Знаете ли, харесваме ви, но след няколко месеца имаме избори, не е момента, имаме този и онзи проблем. Ние сме толерантни, казваме – Добре, ще изчакаме вашите избори, но не можем да чакаме вечно. Ядосвам се, когато чуя – Да, добре, но не сега е моментът, заради очакваната миграция или избори. Аргументът на Рюте за миграцията е как да се изразя , ироничен като се има предвид, че митнически служители на пристанището в Ротердам са замесени в огромен корупционен скандал. Пране на пари и трафик на наркотици. Корупцията е глобален феномен, с който всички се борим. Но не бива да го използваме по погрешен начин, за да не допуснем Блъгария и Румъния до Шенген.“
Чест аргумент е че не е сега времето. Но очевидно сега е времето на Хърватия. Господин Илчич, можете ли да ни кажете, какво Хърватия направи по-различно от България и Румъния?
Ладислав Илчич: „Не съм много сигурен за този отговор. Първо смятам, че влизането в Шенген е технически въпрос, а не политически. Влизането в ЕС е политически. Когато си член на ЕС трябва да отговориш на някои технически изисквания, като например оборудване, начин на опазване на границата. Когато Хърватия, Румъния и България изпълниха изискванията, трябваше да бъдат автоматично приети. Но това не се случи, затова явно е политически. Разбирам австрийците, които имат проблеми с миграцията, лично аз смятам, че ЕС има погрешна политика спрямо миграцията. Например в Хърватия бяхме объркани, защото от една страна в Австрия има Консерватори, които не са доволни от нашите полицаи и начина, по който пазят границата. Че не сме били достатъчно стриктни. От другата страна имаме Зелените, които винаги са на страната на НПО-тата, които пък казват, че сме прекалено стриктни. И накрая не знаеш какво е изискването. Начинът, по който пазиш границата е послание, което изпращаш на мигрантите. Ако си стриктен – им казваш, не можете да преминете незаконно. Ако си мекушав- тогава казваш, хайде ще преминете по един или друг начин. Някои НПО-та даже помагат на контрабандистите. Този уикенд имаше случай с лодка с мигранти. Стана ясно, че трафикантите са били в контакт с НПО-та. Това е лицемерна позиция от Австрия и Нидерландия, защото ако не са доволни от европейската политика за мигрантите, трябва да дойдат в ЕП и да го кажат.
Имам един въпрос към всички – позицията на Нидерландия започна разговорът дали България и Румъния трябва да продължат да бъдат гласувани заедно. Бих искал да чуя, какво мислите вие. Трябва ли България и Румъния да останат заедно?
Карил Карлсбро: „Съгласна съм, че това е технически въпрос. Ако покриваш критериите, трябва да бъдеш допуснат до това пространство. В случая с Швеция, Социалдемократите промениха решението си, затова не беше вече политически проблем. Така че това трябва да бъде адресирано на европейско, а не на национално ниво.“
Клаудия Гамон: „Не виждам смисъл да се разделят, защото това ще създаде още предпоставки за още аргументи, които не са адекватни по темата. Няма нищо общо с миграцията. Наистина Австрия е под натиск, но ние няма да разрешим този проблем, като караме българите и румънците да страдат заради грешките на други хора. Искам да обясня, защо според мен бяхте разглеждани отделно от Хърватия. Тук става въпрос за расистки аргумент, една неоимпериалистична позиция. Да гледаш отгоре на хората в България и Румъния и да им казваш – ние знаем по-добре от вас какво е нужно да направите. Това е унизително.“
Андрей Ковачев: „Аз съм против дори самото водене на подобен дебат, двете страни да бъдат разделени. Това би означавало България да изостане още много и да се установи граница по река Дунав. Това е неприемливо и налудничаво. Трябва да имаме повече солидарност. Имаме граница с Турция – да, можем да твърдим, че тя е по-добре пазена от други външни граници и това не е основен миграционен маршрут. Ние разбираме държави като Австрия, но нека се справяме с проблема заедно. Не като блокираме България и Румъния и не като ги делим. Много се ядосвам като чуя подобни предложения на някои страни по време на Съвета.“
Ладислав Илчич: „Напълно съм съгласен. Бях против трите държави да се делят. Трите трябваше да влязат заедно. Тук е и моментът ФРОНТЕКС да помогне. През април напусна директорът Фабрис Леджери. Смятам, че имаме нужда от по-стриктен граничен контрол в цяла Европа, а отделните държави трябва да си помагат. Имаме нужда от обща стратегия. Без такава и с една мекушава охрана попадаме в ситуация, в която някои държави се превръщат в жертви. Трябва да спомена и хърватския президент от Социалистическата партия, който искаше да наложи вето на Финландия и Швеция за НАТО. Защото да, имаме и несправедлива политика на ЕС спрямо Босна и Херцеговина. Затова нека се придържаме към строгите правила.“
Да заключим с един общ въпрос към всички ви – с две думи какво смятате, че трябва да направим оттук нататък?
Карил Карлсбро: „Трябва да окажем натиск от страна на Европейския парламент.“
Андрей Ковачев: „Очаквам големите държави-членки да се намесят, като например Германия и Франция. Да засилят преговорите с Нидерландия и Австрия.“
Клаудия Гамон: „Австрия трябва да оттегли ветото.“
Ладислав Илчич : „По-строга охрана на границата, повече правомощия за Фронтекс и обща политика за миграцията и влизането на България и Румъния в Шенген.“
Източник: Euronews Bulgaria
