През 2023 г. Азербайджан ще увеличи с близо 2 млрд. куб. м износа си на природен газ до 24.5 млрд. куб. м и на практика вече работи по постигнатата през миналата година договореност с Европейската комисия за удвояване на доставките за Европа до 2027 г. Това заяви азерският президент Илхам Алиев при откриването в петък на 9-ата министерска среща на Консултативния съвет на Южния газов коридор, провеждаща се в Баку.
За пръв път в азерската столица се събира и сформираният от четири държави Консултативен съвет по зелената енергия, който ще решава концептуални въпроси за развитието на производството на енергия от възобновяеми източници и по-специално от крайбрежни (офшорни) проекти в Азербайджан и доставката на електроенергията от тях до Европа чрез кабел по дъното не Черно море. Алиев покани правителствата на Турция, Грузия, Гърция, България, Албания и Италия, както и новите партньори на Азербайджан – Румъния, Молдова и Унгария, да се включат в проектите.
„Южният газов коридор беше открит едва преди повече от две години, но вече днес говорим за разширяване на Трансанадолския газопровод (TANAP през Турция) от 16 на 32 милиарда кубични метра и на Трансадриатическия (TAP през Гърция и Албания, по дъното на Адриатическо море до Италия) от 10 на 20 млр. куб. м годишно“, отбеляза в речта си азерският държавен глава. Увеличаването на капацитета на тези два газопровода е ключово да вдигането на газовите доставки от Азербайджан до Европа.
Според подписаното миналия юли споразумение https://www.mediapool.bg/baku-i-ek-se-razbraha-za-udvoyavane-na-azerskiya-gazov-vnos-v-evropa-news337836.html между Алиев и председателската на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен доставките на азерски газ за Европа по Южния газов коридор трябва да се вдигнат от сегашните 10 млрд. куб. м на 20 млрд. до 2027 г. Още през 2023 г. очакванията са вносът на каспийски газ за Европа да се вдигне от сегашните 8 млрд. куб. м на 12 млрд. куб. м.
Алиев обясни сега, че тази година страната му очаква производство от нови газови находища и увеличаването на добива от съществуващото „Шах Дениз“. „Работим по програмата за комбиниране на нашите вътрешни нужди по отношение на електроенергия и природен газ, за да спестим повече газ, който използваме сега за производство на електроенергия в Азербайджан за износ“, каза още той.
Азерският президент обяви, че през 2022 г. газовият износ на страната е нараснал с 3.6 млрд. куб. м до 22.6 млрд. куб. м, а за 2024 г. се очаква количествата да стигнат 24.5 млрд. куб. м. Според него с различни газови връзки и потенциални интерконектори могат да се свържат много повече държави в Европа. Обърна внимание на важността от пускането в експлоатация на интерконектора между България и Гърция.
Той призова правителства от региона и частни компании да се присъединят към новата инициатива за Консултативен съвет по зелената енергия. По думите му на сегашния първи съвет трябва да се реши каква ще е отговорността на всяка от страните участнички и как частните компании могат да се включат. „Дали ще бъде консорциум от компании или всяка страна ще върши своята част от работата на своя суверенна територия?“ за производство от възобновяеми източници на енергия от азербайджански офшорни и сухопътни находища , каза още Алиев. Коментира и проект за нов електропровод до границата на Азербайджан с Грузия и за изграждане на кабел под Черно море за доставка на зелен ток до Европа.
Отбеляза проектите с инвеститорите Masdar и ACWA power за производство на слънчева и вятърна енергия с обща мощност от 470 МВ и подготвят друг – с британската „БиПи“ (bp) за още 240 МВ възобновяема енергия. Според него черноморският кабел за пренос на ток трябва да се планира според търсенето в Европа и изрази увереност, че Румъния и Унгария няма да бъдат крайна дестинация за зелената енергия от Азербайджан.
Европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон отбеляза, че Европа има интерес към възобновяемите енергийни източници, което означава, че ЕС иска да разшири сътрудничеството си с Баку отвъд газа. „Ннеизползваният потенциал за възобновяеми енергийни източници тук, в Азербайджан, особено в офшорната вятърна енергия, е добре известен факт. Следователно Азербайджан има потенциала да стане износител на възобновяеми енергийни източници и водород за ЕС. А нашата програма на ЕС за енергетика вече подкрепя Азербайджан за насърчаване на разгръщането и интегрирането на капацитет за възобновяема енергия. ЕС предлага нашето ноу-хау технология и частни инвестиции на масата“, добави Кадри Симсон.
На срещата на върха присъстваха представители на редица европейски държави, сред които и българският енергиен министър Росен Христов. По думите му единственият начин за решаване на днешните предизвикателства в енергетиката е вземането на комплексни и трансгранични решения между правителствата, институциите и частния сектор.
„България работи активно със съседните държави за постигане на стабилност и диверсификация на доставките на газ“, заяви Христов и отбеляза пускането в експлоатация на газовата връзка с Гърция, строежа на интерконектора със Сърбия, както и подписаното споразумение между „Булгаргаз“ и турската БОТАШ, гарантиращо достъп на българското дружество до турските терминали за регазификация на втечнен газ.
Той припомни и за представения пред Европейската комисия проект за солидарност за надграждане на съществуващата инфраструктура на България, Румъния, Унгария и Словакия, чиято цел е да удвои капацитета за пренос на газ от Азербайджан и втечнен газ от Гърция и Турция до Югоизточна и Централна Европа.
Според него газът трябва да се ползва с приоритет като преходно гориво към декарбонизацията, заедно с ядрената енергетика, спрямо произведената енергия от полезни изкопаеми.
В министерската среща за Южния газов коридор участват и държавната азерска петролна и газова компания СОКАР, британската „БиПи“, която участва разработката на находището „Шах Дениз“, турските БТАШ и ТРАО, българските „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и операторът на интерконектора с Гърция „Ай Си Джи Би“, френската „Тотал Енерджи“ (TotalEnergies), гръцкият и унгарският газови оператори DESFA и FGSZ Ltd, германската „Унипер“ (Uniper), малайзийската „Петронас“ (Petronas“, както и финансови институции като Световната банка, Международната финансова корпорация, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Азиатската банка за инфраструктура и инвестиции, Азиатската банка за развитие и други.
В рамките на форума СОКАР подписа с румънската „Ромгаз“ (Romgaz S.A) договор за доставка на до 1 млрд. куб. м азерски газ в периода 2023-2024 г.
