Масовата сеч на огромни и често пъти – абсолютно здрави дървета вече започва да се превръща в „запазена марка“ на кмета Ревански. Липсата на каквато и да е информация по темата – също. Гражданите може някога да бъдат уведомени, евентуално, за кастрене на клони, например, но само понякога. Ликвидирането на цели и многогодишни дървета е тема табу. Оставаме с констатиране на факта, когато дървета вече просто няма.
Не е ясно и къде отива всичкият този дървен материал. Формално, от кметството обявяват 1-2 пъти в годината търг за продажба на някакви си около 40 кубика „добита дървесина на територията на община Ямбол“. При размаха на поголовното сечене в целия град, всеки може да прецени за какви „добиви“ става дума. Разбира се – и за това няма официална информация.
Всичко това – на фона на парадирането с – уж, откритост и формални допитвания до ямболлии за какво ли не – примерно, дали ни харесва новото кафяво, в което бяха пребоядисани пейките в парка преди време. Дали да се секат стотици дървета обаче не се пита. Защо ли?!
