„Безразличието и омразата убиват“. Светът отдаде почит на жертвите на Холокоста

AdminNetNews

Страданието на шест милиона убити евреи не е забравено, както и страданието на оцелелите, а Германия носи историческата отговорност и за двете. Това написа в Туитър канлцерът на страната Олаф Шолц на 27 януари – Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.

В същото време възпоментална церемония се проведе в музея „Аушвиц-Биркенау“, който се намира на територията на лагера „Аушвиц“ в Полша. На нея не бяха поканени официални представители на Русия, а причината за решението е водената от Русия война срещу Украйна, съобщи по-рано Франс прес.

Депутатите в българския парламент също почетоха паметта на жертвите на Холокоста с едноминутно мълчание и ставане на крака.

През 2005 г. ООН обяви 27 януари за Ден за възпоменание на паметта на жертвите на Холокоста. На тази дата през 1945 г. войниците от Съветската армия освобождават оцелелите от концентрационния лагер „Аушвиц“ в окупираната от нацистите Полша. Там нацисткият режим убива повече от един милион души, по-голямата част от които – евреи.

„Ужаса на една нова война в Европа“

В петък заседанието на германския парламент започна със специално събитие, на което присъства и президентът Франк-Валтер Щайнмайер. Оцелялата от Холокоста Розет Кац произнесе реч пред депутатите. Тази година фокусът на възпоменателната церемония беше върху хората, преследвани от нацистите заради сексуалната си ориентация или идентичност.

„За да може нашето мото „Никога повече“ да запази смисъл и в бъдеще, в Деня за възпоменание на жертвите на Холокоста припомняме нашата историческа отговорност“, написа канцлерът Олаф Шолц.

Оцелялата от Холокоста Розет Кац, чиито родители са убити в лагера "Аушвиц", произнесе реч в германския парламент, 27 януари 2023 г.


Оцелялата от Холокоста Розет Кац, чиито родители са убити в лагера „Аушвиц“, произнесе реч в германския парламент, 27 януари 2023 г.

Международният комитет за Аушвиц от своя страна направи паралел с руската война в Украйна. В официално изявление от комитета написаха, че тази година оцелелите от германските концентрационни лагери се сблъскват с „нова болка и ужас“.

„Споменът за убитите членове на техните семейства и съзатворници е смесен със страха от ужаса на една нова война в Европа“, казват от комитета.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски също намекна за военната агресия на Русия, но без да я споменава директно. Той каза, че „съчетани, безразличието и омразата убиват“ и заедно създават злото.

„Затова е и толкова важно всички, които ценят живота, да покажат решителност при спасяването на тези, които омразата се опитва да унищожи“, каза Зеленски.

80 години от спасяването на българските евреи

Денят за възпоменание беше отбелязан и в България. Заседанието на Народното събрание започна с декларации от парламентарни групи по повод датата, а председателят на парламента Вежди Рашидов посочи, че България отбелязва 80 години от спасяването на българските евреи.

„Над 6 млн. евреи, днес едва ли можем да си представим ужаса, който тези хора са преживяли в лагерите. Масовото унищожение надхвърля човешката способност за разбиране“, каза Рашидов.

Президентът Румен Радев също почете паметта на жертвите, като написа, че „в мрачните години на Втората световна война България не допусна нито един свой гражданин от еврейски произход да бъде изпратен в лагерите на смъртта“.

От министерството на външните работи също публикуваха изявление, в който изтъкнаха необходимостта „всеки да противодейства на омразата, нетърпимостта и дискриминацията“.

„Познаваме и помним случилото се, и се противопоставяме на опитите за пренаписване на историята“, се казва още в позицията на министерството.

През пролетта на 1943 г. депортацията на евреите от териториите на днешна България е предотвратена, а по-късно и окончателно изоставена след силна обществена реакция заради започнатите арести и подготовка. В същото време над 11 000 евреи са депортирани от териториите с българско управление в днешните земи на Гърция и Северна Македония.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

От елитарна до всекидневна храна. Как пуйката стигна до българската кухня

„Васило, довечера ще имаме гости. Да заколиш стария големия пуяк, онзи с дългата брада, с мазните лъскави пера, дето се кокошини цял ден и бърбори като празна воденица. От крилете, дроба, воденичката ще направите кисела чорба със зелена мерудия и ориз, а пуяка цял ще опечете в пещта с кисело […]