Потъва в дълбока депресия, че е пропуснал безвъзвратно най-хубавото в живота
Вика, аз съм свободен човек и живея в свободни времена. После отиде бачка 12 часа къртовски труд; прибере се с колата си, която изплаща, претрепан в апартамента, който изплаща; яде; заспи; няма време за жена си, децата си, хобито си. Така до 60, след което се пенсионира, децата му си имат семейства и нямат време за него. Той няма сили да прави каквото и да е, защото е изхабен от 12часово бачкане 40 години. Изхабен е и психически, и емоционално. Нещо повече. Осъзнава, че най-хубавите му години са минали в офиса или зад щанда, печелейки пари, с които е купил кола и жилище, за да ги използва така, че да може да бачка по 12 часа. Не помни детството на децата си, освен неделите в парка. Пропилял е миговете с жена си, защото е бачкал или е бил изморен от бачкане. Потъва в дълбока депресия на 60, защото осъзнава, че животът му е минал в работа и нищо повече. В печалбарство. В потребителство. В празна и безсмислена консумация. Че е пропуснал безвъзвратно, безвъзвратно най-хубавото в живота:
- смеха на децата СИ
- усмивката на жена СИ
- споровете с приятелите СИ
- дългите прохладни вечери, в които имаш сили да се радваш на живота
- песента на птичките
- безцелното шляене из града
- излетите в гората със семейството
- пътуванията без посока
- всичко, което носи радост
Но е спечелил къща и кола; десетина айфона през годините; много скандали с жена си, заради дефицити във връзката от невъзможност да й отдели внимание; престижна позиция в службата; 2-3 заболявания от прекомерен стрес и много, много неизживян живот.
Бил свободен да живее живота си, ама не му останало време.
Христина Коемджиева
