Българската народна банка (БНБ) готви по-сериозно затягане на кредитирането на домакинствата чрез мерки, насочени директно към потребителите, става ясно от изявление на управителя Димитър Радев в най-новия брой на бюлетина на Асоциацията на банките в България (АББ). Това се случва след поредица от критики на експерти и анализи от последните месеци, които многократно алармираха, че централната банка не взема достатъчно ефективни и решителни мерки за овладяване на кредитната експанзия.
Стигна се до ситуация, в която България отчита 20% на годишен ръст на жилищните кредити и нечувано ниски лихви на фона на тези в еврозоната, в момент, когато Европейската централна банка извършва най-рязкото затягане на паричната си политика в историята.
Още преди две години Европейският съвет за системен риск предупреди България да вземе превантивни мерки срещу завихрянето на спирала между цените на жилищата и ипотечните кредити, които да бъдат насочени към кредитополучателите. Досега обаче централната банка действаше предимно през мерки, свързани с капиталовите буфери и резервите.
Ако Радев и колегите му в управителния съвет реализират това, което обмислят, домакинствата ще усетят реално затягане на условията при теглене на заем от банка. „Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да наложи прилагането на допълнителни макропруденциални мерки от страна на БНБ през 2024 г., като например налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата“, заяви Радев.
В изявлението му няма конкретни детайли какво ще се изисква от клиентите на банките, но според скорошен анализ на БНБ у нас има разхлабване при максималния размер на жилищните кредити. През 2023 г. банките са продължили да реагират на високите цени на жилищата, като са отпускали все по-големи и по-големи заеми на домакинствата за покупката на имот – практика, която вероятно ще бъде засегната при евентуални ограничения.
По думите на Димитър Радев има и други предизвикателства пред банковия сектор тази година – например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, съчетани с продължаваща относително висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити. „Материализирането на тези предизвикателства би оказало натиск върху печалбите на банките, чиито значителни ръстове през 2023 г. се дължат в немалка степен на еднократни ефекти, включително от забавянето на пренасянето на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите“, коментира Радев. Според него рекордната печалба на сектора от 2023 г. в размер на над 3 млрд. лв. трябва да се използва преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г.
Радев обръща внимание, че в краткосрочен план паричната политика у нас силно ще зависи от решението за въвеждането на еврото, което ще стане ясно в късната пролет. Ако то е положително, България спешно ще трябва да намали задължителните минимални резерви на банките у нас от сегашните 12% на 1%, колкото е нивото им в еврозоната. Това ще освободи огромен ресурс на банките в размер около 10 – 15 млрд. лв. и частично може да налее ресурс за нова кредитна експанзия.
„Ако в средата на годината Съветът на ЕС реши да приеме България в еврозоната от 1 януари 2025 г., ще преминем към плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на техните задължителни минимални резерви в БНБ, намалявайки ги до 1%, съгласно регламентираното равнище за всички страни от еврозоната. Ако обаче решението бъде отложено, това ще означава неблагоприятно развитие по отношение на равнището и траекторията на инфлацията, и ще доведе най вероятно до допълнително затягане на монетарните условия в страната. Следователно, до късната пролет на тази година всички опции са отворени“, коментира Димитър Радев.
