Божидара Константинова Божилова, 102 в бюлетина № 1 на БСП за България, 31 ЯМИР е завършила Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив със специалност „Музикална педагогика и класическо пеене“. Актриса в МТ „Проф. Драган Кърджиев”- Ямбол. Общински съветник в Община Ямбол в периода 2011-2015 година. Създател на „Студия по изкуствата „Белканто” и вокален педагог в нея. Има силен афинитет към изкуствата и тяхната реализация, включително и в малките населени места. Тя е зам.-председател на ОбС на БСП – Ямбол, сътрудник на Делегацията на социалистите и демократите в Европейския парламент.
Личните й каузи са: приемане на Закона за Меценатството, възстановяването на МТ „Проф. Драган Кърджиев” – Ямбол и хармонизиране инфраструктурата на културните институти, театралните зали и художествените галерии в съответствие с европейските практики. Нейното хоби са кулинарията и колекционирането на салфетки, което е намерило запален продължител на идеята в лицето на дъщеря й Елена.
Г-жо Божилова, отдавна сте част от дейците на културата в нашия град. След толкова години битка, за да бъде запазено изкуството във всичките му форми и нашето културно наследство, в какво все още вярвате?
Не само аз вярвам в принципното поведение при решаване на един проблем. Всички социалисти – също. Културата винаги е била и ще бъде приоритет за нашата партия. Да я запазим и развиваме, за да бъде тя фактор за националното ни самочувствие е нашата цел. Ние, социалистите, вярваме, че ще успеем да осъществим по-добрата промяна на българската култура, защото сме свидетели, че досегашната политика в тази сфера не даде необходимите резултати. Продължаваме да живеем във времена на духовна и ценностна криза.
А как ще го постигнете?
БСП поема ангажимент да заделя не по-малко от 1 % от БВП за културата. Заявяваме, че ще осигурим постоянна и стабилна грижа за развитието на културните процеси. С няколко конкретни стъпки ще започнем преодоляването на проблемите които бяха създадени от няколко предходни правителства и Народни събрания.
И какъв очаквате да бъде ефектът?
Първо и основно: заздравяване на сектора, който системно е недофинансиран и актуализация на законите и системата за вътрешносекторното финансиране. Готови сме да внесем 5 нови закона: за защита и употреба на българския език, за културното наследство, за сценичните изкуства, за българското книгопечатане, кино и пластични изкуства, за меценатството.
Мисля, че пропуснахте необходимостта от осъвременяването на два закона, този за народните читалища и за радиото и телевизията…
Не, не съм ги забравила. Законодателната ни дейност при тях се насочва към по-адекватното финансиране и на двата вида дейности. Народните читалища, като най-старата форма на НПО в света все още поддържат живеца на нашата духовност стабилен с много усилия и почти никаква помощ от местните органи на самоуправление и държавата. В нашата програма за развитието на културата ще търсим правна възможност за това как да бъдат увеличени техните субсидии, без с това да се застрашават изначалните идеи за благотворителност, на които се е опирало читалищното дело от самото му създаване.
Законът за радиото и телевизията е поостарял наистина, но там корекциите трябва да бъдат хармонизирани с европейското законодателство най-напред задължително. Що се отнася до предоставянето на радио и телевизионни програми от съответни доставчици на такива услуги, там нещата са още по-сложни. Почти всички са частна собственост и са предмет на търговски взаимоотношения. Регулацията при тях е един сложен механизъм, за който се изисква много време, много усилия и много разбирателство при законотворчеството в тази посока. Но смятам, че все пак можем да направим поне две крачки в правилната посока. Едната е да повишим оценката за свободата на словото в България и поне да се върнем към старите й нива от преди 10 години. Втората е да изчистим от неясноти и колизии раздела за обществените оператори на радио и телевизия.
Да разбирам ли, че Вие, респективно БСП, обмисляте промяна в законодателната база за финансиране на културните институции, читалищата, творческите дейности, средствата за масово осведомяване ?
Да, ще продължим да търсим правни възможности за повече приходи, които да остават у тях, да актуализираме техните доходи чрез повишаване на заплатите и да им осигурим достатъчно голямо и добре финансирано поле за техните творчески изяви.
По отношение на медийния сектор сме категорични. Трябва да се изработят обективни и универсални критерии за финансирането им с европейски, държавни и собствени средства, без да се предизвикват съмнения за политическа корупция по оста управляващи-партии-администрация-собственици на медии. И до сега в Закона за радио и телевизия са вписани критерии за това минимум 10 % от програмното време да бъде отделено на българската филмова и музикална продукция, но те не се спазват, защото СЕМ отдавна е престанал да се интересува от това задължение за частните производители на програми. Липсва контролът. И това е пълен нонсенс.
По време на кампанията имахте среща с председателите на спортни клубове в Ямбол. Как се съчетава спортът с културата на страната на която сте Вие?
Аз съм на страната на всяко справедливо искане. Няма значение в коя сфера, стига да имам възможност да помогна за решение на възникнал проблем. На такъв факт се натъкнах при разговора ми с представителите на спортните ни клубове. Оказа се, че от години те поставят въпроса за статута на треньорите, които работят и с деца, и с младежи, но не им се признава педагогически стаж, нямат класификация на длъжността според Единния Класификатор на длъжностите в България, а работят обичайно по седем дни в седмицата.
Без почивен ден?! И не реагират за това нарушение на трудовото законодателство у нас?!
Не, реагирали са, разбира се, но проблемът изисква законодателно решение, което никой не поставя на дневен ред в програмата на Народното Събрание. Никой не обяснява на законодателя, че треньорите пет дни в седмицата провеждат тренировки на спортистите от съответния клуб, а в събота и неделя ги водят по състезания с всичките произтичащи условия за защита на състезаващите се деца и младежи предписани от Министерството на образованието. На всичкото отгоре тези спортисти са принудени да заплащат за това ежемесечни такси. Стигнало се е до абсурдната ситуация аматьорски спорт да упражнява само онова дете, чиито родители имат финансовата възможност да заплатят за това.
Как мислите да регулирате тези странни решения за спортните занимания на децата и младежите?
Все още нямам точен отговор. За момента започнах едно собствено проучване, което се надявах да ми помогне за намиране на решение. Но първите факти, които получих са стряскащи. Например ще цитирам едно мнение на треньор с 50-годишен стаж, който ми заяви, че не може да се пенсионира, защото няма кой да го замести и спортът, който практикуват в неговия клуб ще изчезне. Той например ми каза, че преди 30 години в Ямбол е имало 12 спортни клуба, всеки с треньор, помощник треньор и методист, който е осъществявал необходимия контрол върху дейността. Имало е спортен диспансер с трима лекари специализирани в лечение на спортни травми и няколко рехабилитатора. Днес спортните клубове са 40 на брой с 50 треньора. Нямат нито един методист, нямат рехабилитатори, нямат лекари с квалификация да лекуват спортни травми. За да получат разрешение за участие в спортно състезание деца, младежи, възрастни се обръщат към личния си лекар, който формално подписва, без преглед. И това е още един абсурд.
Имат ли решение треньорите на този проблем?
Да, въпреки че за сега е само идея. Казаха ми че искат един етаж в новата сграда на болницата да бъде превърнат в спортен диспансер и обзаведен с необходимата специфична за спортистите апаратура, да се привлекат рехабилитатори, което е по-лесният за решение проблем. По-трудният е как да се намерят лекари с такава специализация, които могат да лекуват спортни травми. Но смятам, че не е неизпълнимо. Въпрос по-скоро на разбиране от страна на местната администрация. Смятам, че не по-малък проблем е и хроничното недофинансиране на спорта в България въобще, не само в Ямбол и се лишаваме от възможността да се радваме на техните награди и спортни завоевания.
В този смисъл културата и спорта имат нещо много общо. И едните, и другите нямат достатъчно финансиране за своята дейност. Но и едните, и другите самоотвержено въпреки лишенията, разнасят славата на талантливите българи по света. На крака и с нестихващи овации, заради техните изпълнения, се изправя публиката от стадионите, оперните и концертните зали, съхраняват се техните гласове в „златните фондове” на не едно радио или телевизия по света, но рядко се радват на подобно отношение в собствената си родина. А българските художници, макар и признати и уважавани в цял свят заради таланта си, нима не живеят често на ръба на бедността в собствената си държава?!
Казахте много верни неща и за културата, и за спорта и разбирам, че сте с амбицията малко по малко, стъпка по стъпка, да достигнете до промяната. Ще разчитате ли на подкрепа от БСП?
Да, категорично! Защото „БСП за България” е готова със своите решения за културата и вярвам, че бързо ще намери и решенията за проблемите в спорта. Аз посочих онези, които изброиха ямболските спортисти, но очевидно те са идентични за цялата страна. Ще направя всичко възможно да подпомогна този процес, да изпълня обещанията си, които дадох на нашите избиратели в този месец на предизборен период.
Ще пожелаете ли нещо на Вашите потенциални избиратели? Вашият личен номер в бюлетината с № 1 е 102 нали?
Да бъдат здрави, да не се отказват да упражнят правото си за гласуване не само на 2 април, а и винаги, когато има избори. Това е демократичната възможност да дадем ефективен отпор на корпоративния и купения вот и да си върнем държавата. Разбира се, призовавам ги да гласуват с бюлетина № 1 за „БСП за България”, защото бъдещето е на социалната държава, на доктриналните принципи на левицата за равнопоставеност, солидарност и най-вече за свобода на личността и нейните човешки и граждански права!
Да! Можем да го направим за всички вас! Обещано е от „БСП за България”!
Интервюто взе М. Качулева
