В безлюдните околности на селище близо до фронтовата линия в района на Бахмут, Източна Украйна, един украински войник е коленичил, готов за стрелба – с ръкавици и пръст върху спусъка на автомата.
„Руснаците искат да поемат контрола над този път“, обяснява командирът му с бойно прозвище Вируса, без да изпуска от очи една заснежена улица с къщи.
Зад зидовете на близката градина и на съседните лаят кучета, а отдалеч се чува стрелба с леки оръжия и глухо отекват артилерийски залпове.
В петък се навършва една година от началото на руското нашествие в Украйна и мнозина очакват в тази връзка засилване на боевете.
Но за Вируса и неговата войскова част „Вещер“, разположена в особено оспорвания район около източния град Донецк, през последните дванайсет месеца руските атаки изобщо не са отслабвали.
По цялата линия на фронта и по-специално в град Бахмут руските сили постоянно държаха под натиск украинските войски, добавя той. По думите му обаче украинската отбрана се справя и войниците му са готови за възможна ескалация на конфликта.
„Някои говорят за нова офанзива, но руснаците атакуват всеки ден. Ако питате мен, за нашата част ситуацията е без промяна“, споделя той, а после потъва в гъстата мъгла с надеждата незабелязан да проследи вражеските войски.
„Месомелачка“
След седмици колебания сред съюзниците на Киев, опасявали се от ескалация на конфликта, нови танкове западно производство вече са на път за Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски обаче добави вече и изтребители в списъка си с оръжия и техника, необходими, за да прогони руските сили от окупираните земи в страната си, и пак подтикна алианса към размисли.
Екипиран с каска с камера, автомат AR-15 и пазещо от мразовитото време непромокаемо камуфлажно облекло, Вируса изглежда има всичко необходимо.
Все пак той признава, че на бойното поле „авиационните технологии“ със сигурност биха им помогнали да се бранят от руските въздушни удари и да спрат интензивните противникови атаки.
Украинските военни подробно анализираха руската стратегия и по-специално привличането в сраженията за Бахмут на наемническата групировка „Вагнер“, подсилена със затворници без боен опит.
Заради тежките загуби, претърпени в кръвопролитните боеве край Бахмут, водени от началото на войната, този изравнен със земята град бе кръстен „месомелачката“.
Според Вируса Русия използва подобни методи и другаде на фронта, изпращайки бързо една след друга пет групи от по десет души да атакуват украинските войски.
Украинците отблъскват първите вълни, уточнява той, но „докато стигнем до петата, те превземат нашите траншеи, защото нямаме време да презаредим оръжията, просто нямаме време да ги убием“.
„Не ги е грижа дали войниците им ще оцелеят“, добавя командирът.
Къща, превърната в щаб
Бойците от частта „Вещер“ се прехранват с полуфабрикати от спагети, с бисквити и други сладки неща; занимават се кой с каквото може в своя щаб – изоставена къщичка, където изглежда е живял възрастен човек.
Отворени кутии с боеприпаси лежат на пода на една от стаите с тапети на цветя. Полуавтоматични пушки са подпрени на кухненския шкаф.
Близо година след началото на войната Вируса и хората му твърдят, че духът на украинската съпротива все още е висок въпреки слабите шансове конфликтът да приключи скоро.
Един от войниците – радистът с прякор Спайдъра, отсича, че е готов на всичко, за да бъдат руските сили изтласкани от Украйна и да се гарантира мир.
„Ако потрябва да стрелям с картечница, ще го направя. Ако потрябва да боравя с противотанков комплекс, ще направя и това“, уверява той.
По БТА
