Посещението на Кирил Петков в РС Македония предизвика много полемики, започнаха анализи на историци и политолози. Но какво мислят българите в Македония, с които премиерът направи кратка среща?
Един от тях, Илия Стояновски, се обърна към министър-председателя и даде гласност и на позицията на наши сънародници в западната ни съседка.
Публикуваме обръщението в нередактиран вид, за да запазим автентичността на неговото мнение.
„Г-н Кирил Петков, след вашето посещение в Скопие, президента на Северна Македония, Стево Пендаровски си позволи да каже че ние, македонските българи, правата трябва да си ги търсим в Македония или в Стразбург. Ще ви дам няколко примери на системния тормоз които бяха подложени наши съграждани, баби и деди, бащи и майки, не в Югославия, а в съвремена Македония, след 1991 година, с крайна цел на техните власти да изтрият всякакво българско съзнание в хората. В такъв случай как тези хора да си търсят правата в държава която ги тормози на мен не ми е ясно? Как тези хора да си търсят правата в Стразбург, при положение че и адвоката които трябва да ги движи тези неща е под наблюдение на бившата УДБА и ако си хване работа да защитава тормозен българин заплашван е че ще си загуби лиценза за адвокат? Това се случи със случая на Йован Стояновски.
Г-н Петков, повечето от тези хора по онова време, писаха писма и до правителствата в София. Има архиви и можете да ги видите. Ще наброя като имена само част от репресираните българи, а вие питайте по-старите колеги да ви обясни за какво става дума. Може би тогава сте били в Канада и не сте се интересували какво става в Македония.
Георги Калаузаров, Живко Петрушев, Крум Чушков, който под псевдонима К. Велешки, изпрати писмо до българския президент Желю Желев, в което заявява: „Пиша Ви всичко от името на 10 хил. репресирани българи във Вардарска Македония, не само да Ви уведомя какво става там, но и да Ви помоля от тяхно име да бъде коренно променена политиката на България по отношение на Македония… Ние искаме България ясно и категорично да се застъпва навсякъде за нашите права като българи… В Македония българската национална кауза не е загубена – обратно – сега отново се възражда и ние искаме това възраждане да обхване целия български народ“. Това г-н Петков, не е писано в Югославия, а в независима Македония. Нима нямало репресии над българи? Още от тогава сме си искале правата като такива и сега когато имаме шанс, когато президента Радев е на наша страна, вие предавате нас, македонските българи.
Продолжавам със списъка. Гоце Чушков, син на Крум Чушков. Димитър Делевски, Ванчо Весков, Владимир Паунковски, Мария Стоименова, Славчо Цеков, Димтиър Църномаров който при ареста, в къщата му е извършен обиск и полицията конфискува цялата документация на ръководената от него партия, всички негови книги на книжовен български език, а също така и неговия паспорт.Впоследствие македонската полиция отказва на съпругата му Марина Църномарова да даде информация относно причините за задържането му и за физическото му състояние.
По време на задържането си д-р Д. Църномаров непрекъснато е разпитван за контактите му с различни среди в България. По време на тези разпити е бит по главата с приклад от автомат, в резултат на което зрението му е увредено.
Списъка с останалите репресирани, пребити и какви ли не българи от Македония, ще ги получите като писмо в кабинета си с детайлно обяснение какво им се е случвало. Съмнявам се че ще го прочете, обаче ще го направя публично навсякъде кадето мога поне народа в България да разбере на какво ни подложихте и как ни върнахте 30 години назад. Докато Македония не ги реабилитира тези българи, не заслужава започване на преговори. Говорим за репресии в независима Македония. Говорим за репресии не од УДБА в Югославия, а од наследниците и децата на УДБА в суверена и независима Македония.
Като българин от Македония ще ви кажа, че решаването на спора с Македония трябва да започва с правата на българите в Македония и да върви назад към историята. Доколкото вие не го спазвате този принцип, а си правите бизнес срещи в Скопие и търсите решението в самолетните линии, или иначе казано, от историята напред към днешна дата, до края на преговорния процес, в Македония може и да няма повече жив българин.
Извинете ме за разваления български, обаче ако имахме права в Македония, щяхме в училищата да учим книжовен български. Говорим и пишем на този развален български със спомен от това което е останало от бащите ни или наученото от българските книги които до ден днешен в 21 век, като минаваме граница в Македония трябва да ги крием под седалките, защото има опасност да ни ги конфискуват с образложението че са пропаганда.
Надявам се за следващото посещение в Скопие, да имате повече от 15 минути за нас. И морето да е мастило, няма да ни е достатъчно да опишем всичко онова през което сме минали и минаваме. Затова искаме повече от 15 минутна среща.
* Съжалявам за моя български език, обаче за разлика от вас, българите от България, аз съм роден в Скопие и не съм имал привилегията да уча книжовен български език. Това в днешна Северна Македония е невъзможно да се случи, да учим книжовен български и затова е нашата борба да влезнем в Конституцията.
Източник: https://dnes.bg
