Повече от половината българи – 53 на сто, предпочитат днес да вземат бонус колкото е месечната им заплата, отколкото след година такъв с двоен размер. Само 30 процента са избрали втората опция, а останалите не могат да преценят. Това сочи изследване на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ GIA, проведено в 56 държави по целия свят и обявено в четвъртък.
На глобално ниво хората са разделени по въпроса – 46% биха предпочели да получат някаква сума пари сега, докато 42% са склонни да почакат повече, но да получат двойно повече.
Мисълта за непосредствените финансови затруднения е водеща за хората от страните с по-ниски доходи – които изглеждат по-склонни да изберат някакъв бонус сега, дори и по-малък – 53% срещу 42%. Колкото по-висок е националният доход, толкова хората са по-склонни да изчакат по-голямо възнаграждение в бъдеще – 38% срещу 48% в най-богатите страни, показват данните от проучването.
Обществото у нас е сред онези, които са по-скоро склонни да предпочитат настоящето пред алтернативна по-голяма цел, но отложена в бъдещето.
Предпочитанията към настоящето у нас са далеч от регистрираните в проучването най-високи стойности от около 60-70 на сто, но все пак са и по-високи от средните за света. Нагласите у нас се различават и от регистрираните средно за ЕС, където 39% на сто от запитаните изразяват уклон към настоящето, а 46 на сто предпочитания към бъдещето.
Ситуацията в останалите държави от Европа, които са извън ЕС, също доста се различава – там делът на анкетираните с предпочитания към настоящето надвишава този на предпочитащите бъдещето, но не толкова, колкото у нас (44% срещу 34%).
Сходни на българските са нагласите в Косово, Молдова, Румъния и други държави, близки до нашата географски или по икономически показатели.
Възрастта изглежда има доста незначителен ефект върху възгледите на запитаните, но все пак по-младите изглеждат може би по-малко склонни да проявяват предпочитание към настоящето. Личните доходи и образованието са факторите, които изглеждат по-определящи в нагласите на хората относно дилемата бъдещо благосъстояние/настоящо подобряване.
Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-ниско е фокусирането в настоящето.
Регионите на Близкия изток и Северна Африка и Латинска Америка са водещи в класацията за уклон към настоящето – с дялове от над 60%, потвърждаващи, че биха предпочели да получават едно месечно плащане, но сега. На другия край на скалата са ЕС и Северна Америка – дялове около 40%.
Нигерия, Ирак, Либия и Пакистан оглавяват списъка – със 76%, 74% и 69% предпочитания към настоящето.
Най-богатите и по-развити страни в света са на другия полюс по отношение на „тук и сега“ – 16% в Швеция, 24% в Нидерландия, 31% в Япония.
За отбелязване са случаите със САЩ и Руската федерация.
Хората в Русия, например, показват доста по-слаби предпочитания към настоящето (32%), но там е и най-голям делът на анкетираните, които не могат да изберат опция – 48%. Останалите 20% изразяват предпочитания към по-голямо възнаграждение в бъдеще.
САЩ също са сред нациите, които показват по-малка склонност да предпочитат настоящето – 39%, като 48% са ориентирани към бъдещето (останалите не са решили).
Като цяло, изглежда, че заедно с отговорите на въпросите „Колко далеч е бъдещето?“ и „Колко ми трябват парите в момента?“ несигурността също определя нашите предпочитания за възнаграждение, отчитат анализаторите.
„По някакъв начин този индикатор за предпочитания е свързан много повече с оценката на настоящето, отколкото с бъдещето. Въпреки че умовете ни постоянно планират „какво следва“, животът ни зависи от това какъв е сега. И ако смятаме нашето „сега“ за стабилно и задоволително, ние сме склонни да отлагаме очакването за „повече“ за бъдещето“, коментира Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“.
* Общо 53 321 души са интервюирани в глобален мащаб в рамкит ена проучването. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.
