Журналисти в Албания, България, Хърватия, Франция, Италия, Полша и Сърбия все по-често са съдени за клевета. Това отчита представен във вторник доклад на Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, съобщи БТА.
Използването на съда за сплашване на журналисти и медии е любимо средство за някои политици, бизнесмени и други влиятелни лица, се отбелязва в доклада.
Подобни дела има в цяла Европа, като миналата година са били поне 20. По тях се търсят обезщетения за стотици хиляди евро за увреждане на доброто име, се посочва в доклада.
Все повече подобни дела са образувани по искане на политици, включително участващи в правителството, се отбелязва в документа. Сред дадените примери са наложени глоби за публикации, включително решението срещу българския сайт Медиапул, естонските журналисти Тармо Вахтер и Сулев Ведлер, полския журналист Гжегож Жечковски и гръцката журналистка Елена Акрита. Наложените глоби са били в размер от 1000 до 8000 евро.
В началото на годината Софийският апелативен съд (САС) постанови журналиста от Свободна Европа Борис Митов, новинарския сайт Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева да платят обезщетение от 4 хил. лв. на бившия председател на Софийския градски съд (СГС) и настоящ апелативен съдия Светлин Михайлов. Искът му срещу тях е заради публикувана информация, че според магистрати се е радвал на „благоразположението на ДПС“.
Оценката за миналата година на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода показва 11 от 32 европейски държави, където плурализмът е застрашен. В общо 28 държави концентрацията на собствеността на медиите представлява заплаха, като най-висока е в Турция, Албания, Полша, Унгария и България. Медийната собственост в България не е прозрачна, се посочва в доклада.
В него се се отбелязва още, че откакто Русия нахлу в Украйна, поне 12 журналисти и медийни служители са били убити, а 21 са били ранени при изпълнение на служебните си задължения.
През 2022 г. са били получени 74 сигнала за физически нападения срещу журналисти, 41 сигнала за задържане и лишаване от свобода на журналисти, 94 сигнала за случаи на тормоз и сплашване на журналисти, 80 сигнала за различни други действия срещу свободата на медиите.
Докладът отбелязва и трайната липса на напредък за разрешаване на 35 случая на нападения срещу журналисти, от които 26 се отнасят за убийство.
Платформата за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите беше създадена през 2015 г. в сътрудничество с водещи международни неправителствени организации в областта на свободата на изразяване и сдружения на журналисти. Целта й е да осигури информация, която може да послужи в диалога с държавите от паневропейската организация.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
