Големите търговски вериги биха могли да преглътнат финансово евентуален таван на надценките на храните, но за малките търговци това би било катастрофа. Тази теза разви в интервю за БНР в неделя Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, което представлява интересите на големите вериги за търговия с храни.
„Таван на цените е невъзможен. При опита, който има Унгария от подобна мярка през последната година, и при опита на България от 90-те години – таван на цените е невъзможен. Таван на надценката нарушава конкуренцията при търговията с храни на дребно. Това е мярка, която е невъзможна за съгласуване между държавата и търговците, може да доведе и до вредни последствия. Ако таванът на надценките важи за големи и за малки търговци, големите биха могли по-лесно да преглътнат финансово една такава мярка, но финансовото бреме за поемането на един такъв тип ангажимент от страна на малките търговци би бил катастрофален“, каза Вълканов.
По думите му регулярната цена, която се слага понякога в даден магазин, не е задължително да е продажната, на която се реализира стоката.
„Ако регулярната цена на кашкавала е 16 лева, а промоционалната е 12 лева и 80% от вашите продажби са минали на намалената цена, то каква е реалната надценка в търговския обект? Дали е високата, или е в пъти по-ниска? Цената на кашкавала в търговската мрежа е между 16 и 32 лева. Това не е ли конкурентна среда? Вадейки от контекста някакъв пример и цитирайки най-високата възможна продажна цена, която може да се намери в магазинната мрежа, това не е ли манипулативно“, попита Вълканов.
Той разясни как се формират надценките на търговските вериги, освен печалбата. „Според официалната статистика на НСИ през миналата година товарният автомобилен транспорт като услуга е 20% нагоре. Електроенергията също не е малко перо. След държавните компенсации за миналата година електроенергията е със 70% нагоре спрямо цената през 2021 година. Работните заплати също са с 20% нагоре само за една година“, изброи шефът на сдружението на веригите в опит да обясни поскъпването на храните.
Според него там, където се забелязват спадове в изкупните цени на основни селскостопански суровини, е напълно нормално да се очаква спад и в крайната цена на продуктите на дребно, но когато бизнес цикълът го позволи.
Междувременно Ангел Джалев, член на Комисията за защита на потребителите, заяви, че тя е констатирала 651 нарушения, 254 от които са нелоялни търговски практики при извършени в последно време 755 проверки във веригите за продажба на храни. Джалев подчерта, че проверките са фокусирани върху големите хранителни вериги, защото по-голямата част от хората пазаруват там.
Според него се наблюдава „неприятна и изключително тревожна тенденция“ при нелоялните търговски практики.
„Може би проблемът е бил неглижиран и се е натрупал на пазара. Трябва да му се обърне специално вниманиe, защото този проблем изкривява целия пазар. Прилагането на нелоялна търговска практика от страна на големите търговци принуждава и малките търговци да прилагат същите практики, което изключително много изкривява пазара и е предпоставка за изкуственото завишаване на цената, тъй като на стоките се придават качества, които не притежават, и се продават по този начин на завишена цена, която не отговаря на качеството“, смята контролният орган.
Към момента не е налаган максималният размер на санкция за нелоялна търговска практика, каза още Ангел Джалев и уточни, че кампанията за проверки е започнала скоро. „Хубаво е да се помисли и за завишаване на санкциите, тъй като европейската практика е санкцията да е процент от оборота на конкритния търговец, а не като у нас – 50 000 лева. Ако се завишат санкциите, ще има възпиращ и възпитателен ефект“, смята Джалев.
Според него е притеснителна тенденцията за голямо завишаване на цената по веригата от производител до потребител, което не е обосновано от икономически или инфлационни процеси.
Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия обаче смята, че повечето от актовете, съставени по време на проверките на КЗП между 15 февруари и 8 март, ще паднат в съда. „Не трябва по лековат начин да се лепят етикети върху цял отрасъл на икономиката. Ако има компании, при които има концентрация на нарушения, и се докаже, че това е така, нека си понесат последствията“, допълни той.
