Спадът в резултатите на Ливърпул е толкова осезаем, че вече никой не може да отрече, че "мърсисайдци" са в най-сериозната си криза под ръководството на своя немски мениджър Юрген Клоп. А имаше и такива "разбирачи", които до последно отричаха да има криза, смятайки, че ще се окажат прави, че Ливърпул ще се върне бързо на победния път и след това ще могат да изтъкват прозорливостта си. Това логично не се случи, защото беше видно, че почти всеки един отбор от Висшата лига е наясно с това, което предлагат на терена "червените" от Мърсисайд.
Но в този коментар няма да се говори за това и причините за това, защото вече има отделен такъв по темата. А напротив – ще стане дума, че Ливърпул в никакъв случай не бива да бъде отписван за подобаващо завършване на сезона. А какво би било то ли? Място в Топ 4 на Висшата лига и триумф в Шампионската лига. Нито едно от двете не е невъзможно и милионите по света феновете на Ливърпул имат правото и основанието да мечтаят.
Да, любимият им отбор им не е в никак добро състояние, но със случването някои определени неща тенденцията може и да се промени. А именно: новите защитници в тима – Озан Кабак и Бен Дейвис, би трябвало скоро да свикнат с обстановката и изискванията на Клоп и така защитата на отбора да се стабилизира. Поне в някаква степен. Влизането им заедно в игра, ако се случи, или пък в комбинация на един от двамата с Натаниел Филипс, ще даде възможност на Фабиньо да се завърне на обичайното си място в халфовата линия на отбора. На капитана Джордан Хендерсън също, стига травмата му от дербито с Евертън да не се окаже много тежка.
Другото ключово важно завръщане е това на португалския нападател Диого Жота, който тъкмо се беше превърнал в човека, носещ нещо различно на Ливърпул, и контузия го извади за няколко месеца от терените. Завръщането му се очаква да се случи съвсем скоро, а очакваните ползи са, че той ще донесе разнообразие и голове, както правеше преди контузията си. Ливърпул в момента има нужда точно от това, защото е очевидно, че Садио Мане, Роберто Фирмино и Мохамед Салах в някои от мачовете просто не успяват да покажат нивото от предходните два сезона.
Обобщено, подобряването в двете крайни фази на играта – защита и атака, с посочените предпоставки, може да доведе до серия от добри резултати, която да върне "мърсисайдци" сред най-добрите 4 в Премиър лийг и да им осигури незабравими европейски вечери, които така или иначе са в ДНК-то на клуба. Другите проблеми ще се решават след края на сезона.
А и не бива да се подценява фактът, че въпреки кризата в играта и резултатите, в състава на Юрген Клоп има много класа – и индивидуална, и отборна.
Освен очакваните подобрения в играта и резултатите в остатъка от сезона, в Ливърпул, особено важащо за Шампионска лига, могат да се уповават и на исторически примери, и на текущото състояние на европейските грандове.
Ако започнем отзад напред, можем съвсем смело да кажем, че Барселона и Реал Мадрид са много, много далеч от най-добрите си години, Байерн Мюнхен и Атлетико Мадрид също, подобно на Ливърпул, са в някаква криза на резултати, макар и по-отскоро, а Пари Сен Жермен е далеч от страшилището, което собствениците му искат да бъде. Единственият много солиден отбор е този на Манчестър Сити, но в турнирен двубой хората на Гуардиола са победими.
Т.е. никой от изредените не е непобедим и за Ливърпул, и по принцип.
А историята… Тя сочи, че през сезон 2004/05 Ливърпул спечели 5-тата си титла на Европа, разбирайте КЕШ, Шампионска лига, в не чак толкова добър сезон във Висшата лига. Воденият от Рафаел Бенитес тим тогава завърши на 5-то място във Висшата лига, зад градския си съперник Евертън, който беше 4-ти. В онези години Ливърпул често допускаше загуби от по-непретенциозни отбори, но в големите мачове отново влизаше в обувките си на футболно страшилище.
Другият подобен пример е Челси. "Сините" от Лондон грабнаха трофея от Шампионска лига в един от най-слабите си сезони в Премиър лийг за последните две десетилетия. Този сезон бе 2011/12 и в началото му на мениджърския стол на лондончани бе много младият тогава португалец Андре Вилаш-Боаш. Той бе уволнен през март 2012, а неговото място зае помощникът му Роберто Ди Матео, бивш играч на Челси. Е, той не промени особено статуквото за отбора, финансиран от Роман Абрамович, във Висшата лига, но сбъдната мечтата на руския милиардер – футболистите на Челси да вдигнат Ушатата.
Дали този Ливърпул ще се присъедини към тези примери предстои да видим, ала предпоставки за това има.
