Изслушването на шефове на т.нар. служби за сигурност е нов, безпрецедентен гигантски скандал. Не мога да проумея как беше допуснато това.
1/ Прослушване на шефове на агенции, които работят с класифицирана информация трябва да става в комисии, на затворени заседания. И по конкретен повод, а не изобщо. Откъде накъде им се дава думата от трибуната? Защо оформящата се коалиция за правителство ги допуска?
2/ Абсолютно недопустимо е шефове на агенции да дават в парламентарната република оценки на правителството, политически позиции. А върха на безобразието е да дават своите заключения за това кой защитавал кой не т.нар. национален интерес.
3/ Нечувана до днес изцепка, при която подчинени на президента шефове на агенции (подчинени поради факта, че в конфликт на интереси неговото правителство ги предлага и той самият ги назначава) изпълняват пред Народното събрание координирана атака срещу политическата система, зад която атака стои президентът. Такъв цирк не помня.
4/ Недопустими са много неща в говоренето на ченгетата от трибуната на НС. Има и един конкретен момент, който юристи трябва да анализират. Откъде накъде те съобщават публично, че разследват (нямат право да разследват) съветник на премиера? Откъде накъде изричат конкретни имена, името Весела Чернева? Откъде накъде казват, че тя имала консултации с македонски политици? И защо окачествяват това като работа срещу национален интерес? Изобщо само този детайл е достатъчно да бъдат подложени агенциите на ракетен обстрел.
5/ От видяното в залата става ясно, че всички тези агенции трябва да бъдат прочистени, както се заканват от ПП, всички техни шефове сменени, след което да се върши доста работа по оправянето им. Ние често си говорим „службите, службите..“ някак абстрактно. Сега видяхме с очите си докъде може да стигне тяхната арогантност, коварната им роля, как могат да бъдат използвани в политически конфликти.
6/ На президента не може по правен път да се иска сметка, както за препоръката да се върне мандатът празен – той има право да си говори, каквото реши – така и за нахлуването на шефове на агенции в пленарно заседание. Но ясно е, че става дума за ескалация на неговите амбиции и необуздано нахалство. От две десетилетия казвам, че тази конструкция на президента, най-вече с директния избор и служебните правителства трябва да се коригира. Сега той действа като сам по себе си партия, встрани от духа на всяка модерна конституция. Какво трябва да стане за да се направи това?
7/ Отдавна питам в статии защо партиите, а сега ПП-ДБ не бойкотират т.нар. Консултативен съвет (тавтология, между другото) за национална сигурност при президента. Това се правеше при Първанов. По-необходимо е днес, задължително е. Не президентът да се заканва, че нямало да ги кани (ПП-ДБ), а те да не ходят, никой не може да ги накара. Изобщо този Закон за Съвета е безсмислица, както и самият Съвет никого не може да задължи, освен на хартия. А ако президентът иска да събаря парламентарната република задължение на партиите е да го бойкотират.
8/ Положителен момент в цялата история е именно скандалът в публичните си измерения и максимална театрална видимост. Той показва какво става в действителност. Дистанцията между кукления театър на светло и политическите машинации на тъмно се скъсява. Скритата завладяна държава се показва частично на бял свят. Корупцията в основния си смисъл на разложена вътрешно държава, изпълзява навън, видяхме я.
9/ От всичко това още веднъж следва, че ГЕРБ-ПП/ДБ трябва да направят правителство. ПП/ДБ трябва да изпълнят онова, което се заканват да изпълнят, отвъд основните задачи за еврото., Шенген, съдебната власт, бюджета. Това не е лустрацията, за която се говореше 30 години, а лустрацията, която настоящия момент налага. Тя налага и президентът да бъде максимално изолиран.
*Текстът е от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията.
