Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 година беше окончателно приет на второ четене от депутатите в понеделник. ГЕРБ и ДПС успяха да наложат желания от тях вариант на бюджета, според който няма да има мораториум за финансирането на нови болници и медицински дейности през следващата година и няма да се правят промени при провеждането на централизирания търг за онколекарства.
Така предлаганите от правителството и подкрепяни от ПП-ДБ мерки за по-разумно разходване на обществения ресурс от здравни вноски бяха отново бламирани, с каквато заявка тръгна от самото начало процесът по приемането на бюджета на НЗОК за 2024 г.
Чадър над безконтролното роене на болниците
Първоначално правителството предложи пълен мораториум за финансиране на нови болници и медицински дейности през 2024 година за лечебни заведения, които са получили разрешения през новата година. Между двете четения обаче Васил Пандов от ПП-ДБ предложи компромисен вариант, така че НЗОК да финансира нови медицински дейности, до които гражданите в дадена област не са имали достъп досега.
Дори и този смекчен вариант не беше подкрепен от ГЕРБ и ДПС и така НЗОК ще може да финансира безотказно нови болници догодина, независимо има ли потребност от тях или вече има пренасищане в съответния град.
Статуквото при онколекарствата победи
Отхвърлено беше и друго предложение, с което се търси промяна в порочната практика НЗОК да плаща на болниците за едно и също лекарство с десетки пъти разлика в цените. Предложението на правителство първоначално бе Здравната каса да провежда централизирания търг за медикаменти, по цените от който НЗОК заплаща на болниците онколекарствата. Мотивът е, че НЗОК е по-мотивирана да го проведе успешно отколкото Министерството на здравеопазването, което вече няколко години се проваля и процедурите му са постоянно обжалвани от заинтересовани дистрибутори. Липсата на единни цени, постигнати при централизирания търг, води до това, че НЗОК плаща на различните болници с до 20 пъти разлика в цените.
ГЕРБ от самото начало даде знак, че ще бойкотира тази промяна, но на лидерска среща миналата седмица Кирил Петков и Бойко Борисов уж се договориха за компромисен вариант. Идеята беше НЗОК да бъде включена в изготвянето на документацията за търговете заедно с Министерството на здравеопазването, т.е. да бъде въведен т.нар. „двоен контрол“.
Едно лекарство – 20 пъти разлика в цената
През май 2023 за твърди капсули с международно непатентно наименование (INN) Sunitinib, използвани при гастроинтестинален тумор, метастатичен бъбречноклетъчен карцином и невроендокринни тумори на задстомашната жлеза, НЗОК е заплатила, за единица активно лекарствено вещество, на някои болници 14 ст., а на други болници – 2.80 лв. Това е 20 пъти разлика в цената за едно и също лекарство.
През февруари 2023 за инфузионен разтвор с международно непатентно наименование (INN) Pemetrexed, използван при лечение на рак на белия дроб, НЗОК е заплатила, за единица активно лекарствено вещество, на някои болници 9 ст., а на други болници – 1,88 лв. Това е 21 пъти разлика в цената за едно и също лекарство, една и съща молекула, с една и съща лекарствена форма, в един и същи месец.
През май 2023 за филмирани таблетки с международно непатентно наименование (INN) Erlotinib, използвани при недребноклетъчен рак на белия дроб в напреднал стадий, НЗОК е заплатила, за единица активно лекарствено вещество, на някои болници 2 ст., а на други болници – 25 ст. Това е 12 пъти разлика в цената за едно и също лекарство.
През май 2023 за таблетки с международно непатентно наименование (INN) Everolimus, използвани при лечение на пациенти с авансирал карцином на млечната жлеза, НЗОК е заплатила, за единица активно лекарствено вещество, на някои болници 96 ст., а на други болници – 8.73 лв. Това е 9 пъти разлика в цената за едно и също лекарство.
При гласуването в зала в понеделник обаче депутатите от ГЕРБ и ДПС отхвърлиха въобще идеята за промени при търговете за онколекарства. Депутатът от ПП-ДБ Венко Сабрутев взе думата, за да поясни какво гласуват и даде пример, че две болници купуват едно и също онколекарство съответно за 14 ст. на единица активно вещество и 2.80 лв. за единица активно вещество, което е 20 пъти разлика в цената. По различни оценки това генерира между 60 и 100 млн. лева допълнителен разход в бюджета на НЗОК за онколекарства, който вече гони 1 млрд. лева.
Според ГЕРБ и ДПС обаче кой прави търга нямало отношение към успешното му провеждане, като с този мотив предпочетоха да запазят статуквото.
НЗОК ще разпределя над 8 млрд. лв
Бюджетът на НЗОК за 2024 г. е с рамка от 8.1 млрд. лв, от които почти половината: 3.5 млрд. лева са за болници, а над 2 млрд. лв. за лекарства. Ръстът спрямо тазгодишния бюджет е рекорден: над 1 млрд. лева повече ще разпределя НЗОК за лекари, болници, аптеки и изследвания. Увеличават се парите за профилактика и извънболнична помощ. Прегледите и дейностите при личните лекари и лекарите специалисти догодина ще се финансират с над 1 млрд. лева.
