Ребека е учителка от над трийсет години. Преподава английски език и история в гимназия край Хамбург. Все по-често напоследък обаче ѝ се налага да преподава само английски, понеже няма достатъчно учители по предмета, а пък той се ползва с приоритет пред историята. Това води дотам, че часовете по история отпадат – понякога за месеци.
„При нас постоянно има недостиг на кадри. Просто на пазара на труда няма повече учители, които могат да заместват“, казва Ребека. „Ръководството на училището не може да попълни вакантните места, а колегите често излизат в отпуск по болест за седмици или месеци, защото натоварването ги разболява“, допълва тя. Последиците от това са, че някои предмети отпадат изцяло. Вече има училища, които преминават на намалена, 4-дневна работна седмица. В цялата страна липсват десетки хиляди учители.
Слаби резултати
Недостигът на учители в началните училища е особено остър. Точно там, където децата се учат да четат, пишат и смятат. В последното проучване „Пиза“, в което ОИСР оценява учебните резултати на 15-годишните ученици в различни държави, децата от Германия тази година се представят по-зле от когато и да било – и то тъкмо по математика, в природно-научните дисциплини и в четенето.
Липсата на учители очевидно е и една от причините за слабите резултати. Колко точно преподаватели липсват е трудно да се установи, тъй като в Германия образованието е отговорност на отделните федерални провинции, а между тях съществуват известни различия – включително по отношение на хорариума на учителите.
Един пример: в гимназия в Долна Саксония за пълно работно място се изискват по 23,5 учебни часа седмично, докато в съседната провинция Шлезвиг-Холщайн работната седмица включва 25 учебни часа. Преподавателите в началните училища поемат значително повече учебни часове, отколкото в средните училища или гимназиите, където учителите отделят много повече време в подготовка за часовете и за оценяването на работата след тях.
Противоречиви данни
В Германия в момента има около 14 000 незаети места за учители. От 2025 г. до 2035 година се очаква недостигът да се увеличи до около 21 000 учители годишно. А може да се окаже, че тези предвиждания са дори твърде оптимистични.
„Разликата между търсенето и предлагането на учителски кадри ще нарасне до 56 000 места до 2035 г.“, казва синдикалистката Аня Бензингер-Щолце за ДВ.
По данни на Федералната статистическа служба през тази година в училище са постъпили 830 600 първокласници – рекорден брой за последните 20 години. През следващите десет години броят на децата и младежите, посещаващи училище, се очаква да нарасне от 11 на 12 милиона.
Увеличението се дължи отчасти на по-високата раждаемост, но най-вече на увеличената имиграция към Германия. В края на 2022 г. децата на възраст между пет и седем години в Германия са били с четири процента повече, отколкото през предходната година. Този ръст се дължи изцяло на нарасналия брой деца с чуждо гражданство.
Все по-малко кадри за образованието
Ситуацията се влошава от факта, че от 2026 г. децата в началното училище ще имат право и на целодневна занималня в училище. Според изчисленията на учителския синдикат общият брой на незаетите работни места до 2035 година може да достигне и половин милион.
За подготовката на кадри за образованието отговарят отделните федерални провинции, които обаче от години обучават по-малко учители, отколкото са необходими за покриване на техните бъдещи нужди, посочва Бензингер-Щолце.
„Заради недостига на обучени кадри училищата наемат все повече хора, които не са учили за учители, а идват от други професии. В същото време броят на студентите, подготвяни за учители, намалява по демографски причини, както и защото професията изглежда все по-малко привлекателна на младите хора, обяснява експертката.
Условията на труд
Актуално около 40% от учителите в Германия работят на непълен работен ден. Ребека също преподава само 23,5 часа седмично вместо обичайните 25. „Преподаване, подготвителна и последваща работа, поправяне на тестове и класни работи, време за изпити – всичко това ми отнема повече от 40 часа седмично“, казва тя. А има и административна работа, например подготовката за училищни екскурзии, която също отнема време.
Като цяло условията на труд са се влошили значително през последните години. Класовете са станали по-големи, а преподаването – по-сложно. „Имаме повече ученици с миграционен произход, които се нуждаят от повече подкрепа, защото вкъщи не могат да им помагат“, казва още Ребека. По думите ѝ особено по-младите ѝ колеги, които тепърва навлизат в учителската професия, често са претоварени. Според учителския синдикат броят на учителите, които изпитват съмнения дали правилно са си избрали професията, нараствал постоянно.
Как да стане по-привлекателно преподаването?
Профсъюзът представи план от 15 точки, целящ да направи учителската професия отново привлекателна. В него се призовава за намаляване на работното време, за по-малки класове, повече компенсиращи часове, по-добра здравна защита и схеми за облекчаване на учителите. Предвиждат се екипи, в които учителите ще работят заедно със социални педагози, възпитатели и психолози, както и с преводачи и учители по роден език.
„Отдавна призоваваме да се подобри и ускори признаването на
придобитите в чужбина учителски квалификации“, казва Аня Бензингер-Щолце, включително по отношение на украинските бежанци, които досега почти не са имали шанс за работа в германските училища. „Ако учителите имат само един учебен предмет – каквато е нормата в чужбина – това не трябва да бъде критерий за изключването им“, допълва тя. Като цяло учителският синдикат не очаква ситуацията в училищата да се подобри бързо. Просто политиката прекалено дълго е пренебрегвала критичното положение.
Автор: Сабине Кинкарц
