Средно голям град в Северозападна Германия. Между стелажите на супермаркет в сградата на гарата уверено лавира мъж в червена електрическа количка, подобна на миниатюрно АТВ. Без затруднение той успява да вземе от рафтовете, каквото му е нужно, и да заобикаля други клиенти. Придвижва се по този начин не от екстравагантност, а защото е с увреждане.
София, европейска столица. В желанието да отмени майката на детето си млад баща всеки ден излиза навън с новородения си син. Тъй като тротоарите са изпочупени и често нямат скосявания, той често си помага с коляно, за да повдигне бебешката количка. Двайсетина дни по-късно коляното го боли толкова много, че започва да куца. По лекарска препоръка се налага да бъде на легло за няколко дни, докато състоянието му се подобри.
Тези две истории са истински. Те показват колко е важно върху какво ходим.
Макар мъжът от германския супермаркет да е с увреждане, градската среда му дава възможност да живее пълноценно и независимо. За да стигне до магазина, той е излязъл от дома си, движил се е по тротоара, вероятно е пресякъл поне една улица. Влязъл е в сградата на гарата, после и в супермаркета. И всичко това – без да му се наложи да преодолее нито един праг.
Здравият трийсет и няколко годишен софийски татко, от своя страна, насмалко да осакатее „благодарение“ на тротоарите, които рядко имат скосявания, а са и изпочупени. Освен това са пълни с всевъзможни препятствия като стълбове, колчета, паркирали автомобили, кофи за боклук и какво ли още не. Така че на човек нерядко му се налага да ходи по самото пътно платно с риск за живота си.
По тротоарите в Германия често можете да видите не само хора в колички (за съжаление на български нямаме по-малко дискриминационна дума за тях от „инвалидни“), а и възрастни хора с ролатори – нещо като „проходилки“ за възрастни. Ролаторите служат човек да се подпре на тях, докато ходи, да сложи в багажното им отделение покупките си и да ги ползва като стол, когато се умори.
Недостъпната градска среда
Ролатори се продават и в България, но много малко са населените места, в които (или, за да не бъдем максималисти, в части от които) те биха могли да свършат работа. Освен вече споменатите тротоари, съществуват множество подлези без асансьори или с неработещи такива. Както и стълби без алтернативни и достатъчно полегати рампи, често дори без перила, улици, които нямат и тротоар, а хората газят кал или се пазят да не ги бутне кола.
„Средата не може да бъде отчасти достъпна – или е достъпна, или не е.“
Тези думи повтаряше често Капка Панайотова от Центъра за независим живот, която до смъртта си се бореше за достъпна среда за хората с увреждания.
Един от примерите, които даваше за абсурда на „отчасти достъпната“ среда, беше за нископодовите трамваи, с купуването на които се хвалеше Столичната община. Трамваите – нископодови, но спирките не са на нивото на подовете, а понякога до самата спирка се стига по стълби. Как да се качиш, ако си на количка?
Датският урбанист Ян Геел пък смята, че което е добре за хората с увреждания, е удобно и за здравите хора. Затова от достъпната среда печелят всички. В известната си книга „Градове за хората“ той твърди, че повечето хора всъщност не обичат стълби. И дава пример – ако могат да избират между стъпала и рампа, повечето инстинктивно ще минат по рампата.
Ян Геел впрочем беше в София през 2017 г. по покана на кметицата Йорданка Фандъкова и главния архитект на столицата Здравко Здравков. Задачата му беше да даде препоръки как София да стане „град за хората“. Той ги даде и… Столичната община така и не се опита да се съобрази с обширния доклад, изработен от екипа му.
Изместването на предизборните дебати
Всъщност някои участници в надпреварата за местните избори имат идеи за развитието на населените места, които искат да управляват. Имат дори и програми, някои от които – детайлно разработени.
Проблемът е, че местните избори са превърнати в залог на политическите противоборства на национално равнище. Дебатите по конкретни проблеми биха могли да повлияят на разпределението на силите в „некоалиционното“ управление на „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ГЕРБ-СДС.
Затова говоренето за разбити тротоари, ремонти на ремонтите, мръсен въздух, неизградени канализации, недостъпна среда, неефективен обществен транспорт, откраднати пари и пр. увисва в нищото. А в публичното пространство отеква високопарното говорене за Държавна сигурност (ДС), дясното, синьото и какво ли още не. Само не за онова, което ни е буквално в краката.
Когато бебето на младия татко с пострадалото от подпиране на бебешката количка коляно проходи, София ще има нов кмет. Който и да е той обаче, тротоарите няма да се оправят веднага, като с вълшебна пръчка.
И на бащата ще му се налага да потичва след сина си, предупреждавайки го с „гледай си в краката“ и „внимавай да не се пребиеш“. Колкото и да му се иска да не възпитава детето си с подобни предупреждения. А заедно да вървят и да гледат хората, сградите, облаците и птиците.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
