Година, която няма да свърши
©️Виталий Портников
Журналистът Виталий Портников за най-трудната и най-отговорна година в съвременната украинска история
Разбира се, да се напише, че в украинската история никога не е имало такава година като 2022, би било твърде просто и твърде банално.
В историята на Украйна, разбира се, имаше не по-малко трудни и кървави времена. Но в живота на сегашните поколения това, разбира се, е най-трудната и най-отговорна година. Хората, които още са заварили последната голяма война на нашата земя, вече са на 80 и повече години – страшно е, когато те умират в студени мазета или под ударите на руски ракети. И все пак по онова време за огромното мнозинство от хората, живеещи на съвременните украински земи, голямата война беше въпрос на тяхното собствено оцеляване. А също и оцеляването и победата на държавата, която само се преструваше, че е тяхна родина, но всъщност – под ново червено знаме – беше същата Русия.
А сега става дума за оцеляването на всеки човек и за оцеляването на Родината. За оцеляването на държавата ни. За оцеляването на Украйна. За това, че тази война е „програмирана“ в историята, се говори от 1991 г., от първите дни на украинската независимост. Това, което беше Независимостта и провъзгласяването на държавата за нас, за нашите съседи в Русия, беше просто недоразумение, исторически епизод, който рано или късно трябваше да приключи с поредното „обединение“.
Беше лесно да си представим кога точно ще започне тази война. Тогава, когато Москва се убеди, че Украйна — или която и да е друга бивша съветска република — е критично близо до присъединяване към „чужди“ интеграционни структури, когато ще се появи реалната възможност за „загуба на Украйна“. Ето защо през 2008 г. Москва направи всичко възможно Украйна и Грузия да не получат Плана за членство в НАТО. Ето защо през 2013 г. Кремъл реши да осуети подписването на споразуменията за асоцииране с Европейския съюз от Армения и Украйна.
Ето защо желанието на мнозинството украинци за прекратяване на войната беше възприето като готовност за капитулация, за спиране на дрейфа към Запада — и така бяха интерпретирани резултатите от изборите през 2019 г. И когато се убедиха, че няма да има капитулация, решиха да проведат „специална операция“, за да свалят украинското правителство, да създадат марионетен режим и да анексират част от украинските територии. Така 2022 г. стана годината на нашата голяма война. И тази година, разбира се, няма да приключи на 31 декември.
Ще обобщаваме не резултатите от годината, а резултатите от самата война – когато доживеем до нейния, надяваме се, победоносен край. За нас животът вече не е разделен на месеци и дни. Разделен е на времето преди войната, времето на войната и времето след войната. И всеки от тези периоди, разбира се, е поразително различен от предишния и следващия. Сега, когато ние вече десет месеца живеем в условията на голяма война, ни е трудно да си припомним подробностите от предишния период. Трудно е да си спомним какви точно са били основните проблеми по това време. Как изглеждаха политическите спорове, които сега изглеждат безпомощни и безсмислени. Как се радвахме на нискотарифните полети на украинските летища, новите ресторанти и новите филми, новите книги и новите хора – трябва да се признае, че дори след руската инвазия през 2014 г., след окупацията на Крим и Донбас, след появата на милиони вътрешни преселници, животът на повечето от нас все още бе, ако не безгрижен, то поне обикновен живот на жителите на, нека да не най-проспериращата, но европейска държава.
Не мислехме за заплахата от голяма война, за бомбоубежищата, звуците на сирените за въздушна атака, за генераторите, за погребението на войниците, за ужасните гробове в Буча и Изюм. За това, което сега се е превърнало в наше ежедневие. За това, което ще престане да бъде нормално, когато войната свърши. И тогава ще започне друго време – времето на възстановяването на страната. Времето, когато ще трябва да се определим с приоритетите. Време, в което ще поглеждаме в миналото с гордост, но и с ужас. Време, когато ще осъзнаем колко много хора няма да могат да погледнат назад с нас. Ще бъде като след хирургична операция, когато действието на анестезията спре. Болка, самосъзнание и желание да се възстановим и да излезем на чист въздух, светлина и слънце възможно най-скоро.
Но това ще бъде по-късно, когато свърши тази дълга и тежка година на война. Една година, която всички ще трябва да преживеем заедно. Година, която не свършва през декември. Година, която живее според собствения си календар и според собствените си ужасни правила. Година, превърнала се в крах на илюзии и мечти, но в същото време – година на гордост и надежда. Година, в която осъзнахме какво може да означава всъщност загуба на Родината. Година, в която осъзнахме какво може да означава всъщност да се бориш, за да оцелее Родината и ти да оцелееш с нея и заради нея.
Източник: Виталий Портников для theukrainians org
Бесарабски фронт
