Хиляди протестираха в Грузия срещу приемането на закон, повтарящ руски репресивни норми, предаде Радио Свобода. Срещу демонстрантите беше използвано полицейско насилие, сълзотворен газ, водни оръдия и зашеметяващи гранати.
Новината идва на фона на опасения, че ръководството на Грузия поема по проруски път на фона на руската агресия в Украйна.
По-рано във вторник грузинският парламент прие на първо четене Закон „за прозрачността на финансирането на външното влияние“. Повечето му норми съвпадат с руския закон за чуждестранните агенти. Текстът предвижда създаването на държавен регистър на физически и юридически лица, които получават пари от чужбина.
От 150 депутата в парламента текстът беше одобрен от 76 души. Против бяха 13, а 61 се въздържаха.
След като проектът мина на първо четене, няколко хиляди привърженици на опозицията се опитаха да обкръжат сградата на парламента. Полицията им попречи да блокират изхода, през който излязоха депутатите на управляващата партия „Грузинска мечта“, предложили проектозакона.
Към полунощ българско време сблъсъците между демонстрантите и полицията продължават, съобщи „Ехото на Кавказ“, рускоезична медия на Радио Свободна Европа / Радио Свобода за територията на Грузия.
Протестиращите хвърляха по полицията и по специалните части коктейли „Молотов“ и пиратки, съобщава независимата руска медия „Медуза“.
Руският закон за чуждестранните агенти е приет през 2012 г. Той се смята за първия от поредица документи, узаконили репресиите в страната. Започнал като мерки срещу финансирането от чужбина на неправителствените организации (НПО), впоследствие законът обхваща и медиите, по-късно – всички други физически и юридически лица, а от 1 декември 2022 г. обявява за чужд агент и хората, които са „свързани“ с вече обявени „чуждестранни агенти“. Всички те нямат право на обществена дейност и държавен пост.
Грузинският текст още в първата си чернова обхваща всички физически и юридически лица, получаващи над 20% от приходите си от чужбина. Вносителите твърдят, че текстът е инспириран не от Русия, а от САЩ. Правозащитните организации отхвърлят това твърдение.
Посолството на САЩ в Грузия определи 7 март като „черен ден за грузинската демокрация“, който ще нанесе щети на отношенията на страната с нейните стратегически партньори.
Грузия е страна с парламентарна демокрация и пазарна икономика, която е кандидат за член в НАТО и ЕС. През 2004 г. под лидерството на Михаил Саакашвили тя прави завой от проруската си ориентация към демократично управление. През 2012 г. на власт идва партията „Грузинска мечта“, ръководена от бизнесмена Бидзина Иванишвили. Иванишвили е свързван с различни руски бизнес и политически кръгове.
В последните седмици Грузия предизвика внимание с това, че бившият й президент Михаил Саакашвили е в ареста без достъп до адекватни медицински грижи, независимо от тежкото му здравно състояние. Призивите той да бъде изпратен на лечение не срещнаха разбиране. Правозащитници твърдят, че той е оставен да умре заради това, че е личен враг на руския президент Владимир Путин, който има силно влияние върху управляващите в Грузия.
Проектът, който грузинският парламент прие във вторник на първо четене, има и втора версия. Тя ще бъде подложена на гласуване в четвъртък, 9 март. Вторият проект има същото съдържание, каквото и първият, но името му е „Закон за регистрацията на чуждестранните агенти“. И двата текста са внесени в парламента в края на февруари.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
