2015 изглежда толкова далечна сега. Чудя се дали някога Гърция ще мине през подобно преживяване, дали някога отново ще стигне до ръба на катастрофа.
Гръцката история е пълна със случаи почти на колапс. Курсът на страната от време на време наподобява влакче в увеселителен парк, возещо се нагоре-надолу с шеметна скорост. Политическите демагози се разменят с разумни държавници, които тласкат страната напред. Истината е, че ние като народ сме удобно място за демагозите. Като дълбоко сантиментална нация страстите лесно ни възпламеняват и се поляризираме по същия начин. Но всеки път, когато се опием от страст, ние лекуваме махмурлука си под формата на политик, който е в състояние да ни върне обратно към реда.
2015 беше като голям изблик, който до известна степен беше оправдан. Това също беше възможност. Установената политическа класа беше фалирала. Нейната власт разчиташе на политически услуги, партизански назначения и приятелски капитализъм. Старият социален договор, който беше подписала с избирателите, беше почти мъртъв: парите бяха изчезнали и обещанията не можеха да бъдат изпълнени.
Избирането на политик като Алексис Ципрас на власт можеше да бъде някакъв катарзис. Може би имаше нужда от политик от нищото, който да не дължи нищо на никого, който да се опита да възстанови страната. Както и други преди него, Ципрас не успя да избегне фаталната грешка. Вместо да се опита да изчисти политическата система и да наложи ясни правила, той скочи в леглото с най-корумпираните и остарели елементи на обществото в опит да изгради своя собствена система на власт. Вместо да ограничава корупцията, Ципрас избра да разчита на хора, корумпирани до мозъка на костите. Той никога не се е подготвял за управлението на страната и, с много малки изключения, разчита на неспособни хора, когато се сблъсква с най-трудната загадка в страната след 1974 г.
Може би този скъп урок си заслужаваше. Гърците се разделиха с редица митове и преживяха полезна, макар и болезнена проверка на реалността. Без Ципрас е вероятно Кириакос Мицотакис да не беше тук сега. Друг политик от старата школа най-вероятно би бил на негово място. Ще преминем ли през още една 2015? Поглеждайки назад в историята, е трудно да се каже със сигурност. Със сигурност сме станали по-зрели, въпреки че понякога все още спорим по грешни причини. Отговорът до голяма степен ще зависи от това дали политическата класа може да убеди голяма част от обществото, че те могат да скочат във влака, докато страната върви напред. Силите на популизма винаги дебнат в целия политически спектър. Те не спират да се борят за влияние, сега най-вече чрез платформи за социални медии.
Най-сигурният начин да се гарантира, че Гърция няма да отстъпи, е да се осъществят проекти, които могат да доведат до значителна промяна в живота на хората. В същото време трябва да се пазим от практиките, довели старата политическа система – която все още е вярна на старите си навици – до катастрофа.
Автор: Арексис Папахелас, „Катимерини“
Превод: Агенция БГНЕС
