Мисля, че това което се случва в момента е следното: Кирил Петков се опитва да се измъкне от ангажиментите, които е поел към САЩ и ЕС да пусне Северна Македония като прехвърля отговорността към парламента, заобикаляйки Външно министерство. Понеже има натиск и конкретни предложения от Макрон, той не оставя на Външно да ги отреже, както би следвало, защото официалната политика на България не е променена, а ги прехвърля в Народното събрание.
Така се опитва да спечели и в двата случая – ако парламента приеме да пусне Македония (натиск от американското посолство е оказван върху всички с изключение на „Възраждане“) той ще е изпълнил ангажиментите си към Запада без да инкасира лична щета от предателството. Ако парламентът отхвърли предложението ще си измие с него ръцете пред САЩ и ЕС. Ако го беше оставил на Генчовска – то щеше да бъде отхвърлено, защото ИТН са против, но отговорността пред Запада щеше да е на Петков. Нямам никакви съмнения, че той и Весела Чернева се опитват от месеци да вдигнат ветото, противно на това, което Петков говори публично. Извън всички свидетелства, доказателства, паметни бележки и собственоръчно начертани от него схеми (листчето, което показа Балабанов) има един много прост начин да се ориентираме в това.
Темата Северна Македония нямаше да присъства въобще в българския дневен ред. Петков просто щеше да каже, че докато македонците не изпълнят договора си няма да ги пуснем и точка. Нямаше нужда от никакви КСНС, допълнителни решения и препотвърждаване на вече заявени позиции, ако българския премиер беше твърд и неотклонен по този въпрос. Проблемът дойде от разминаването между думите и делата му. Поема ангажименти към Запада, които после не може да изпълни, а целия ажиотаж по този въпрос се случва, за да остане и вълка сит и агнето цяло. Хем да пуснем Македония, хем Петков да остане премиер. Трудно за изпълнение упражнение. Моето мнение, което вече споделих е, че от политическа гледна точка най-добре ще е България да пусне РСМ, което означава моментална оставка на Петков и да продължаваме напред без промяната.
За съжаление, историческата истина по този въпрос си я пропиляхме сами в продължение на години непоследователност и хаотични действия. Западът не ни е виновен, че не можем да преследваме националния си интерес. От гледна точка на сегашния политически момент обаче – този интерес повелява да спрем да се държим неадекватно, потъвайки в още по-тежка изолация и политическа маргинализация. Най-големият грях на Петков по този въпрос е, че вкара клин в българската позиция, разруши единството и я отслаби. А такива държави никой не уважава. Така мисля.
