Парламентът прие без дебати остра декларация, осъждаща говора на омраза и проявите на агресия срещу българи в Северна Македония. Това стана в четвъртък по време на последното заседание на 48-ото Народно събрание.
Декларацията обединява общо четири проекта, предложени от ГЕРБ, „продължаваме промяната“, „Възраждане“ и „Демократична България“.
Напрежението между двете страни ескалира, след като на 19 януари българинът Християн Пендиков беше нападнат и бит от трима души в Охрид. По-късно българският посланик в Скопие Ангел Ангелов се върна в София „за консултации“ и каза, че „ще остане в България, докато не бъдат видени признаци на промяна и възможност той да се върне обратно“.
По-рано тази седмица говорител на Държавния департамент на САЩ пък призова двете съседни страни да деескалират реториката си и бързо да решат споровете помежду си.
На този фон парламентът възрази в декларацията си срещу “трайното неизпълнение” на договора за добросъседство от страна на Скопие.
Депутатите изразиха и “притеснение и загриженост, че ескалиращата антибългарска кампания в Северна Македония може да застраши процеса по вписването на българите в конституцията на страната, както и развитието на демократичните процеси и институции в Северна Македония и нейния път към членство в Европейския съюз”.
Освен това, Народното събрание възрази и срещу промените в Закона за сдруженията и фондациите от 2022 г., “които дискриминационно и целенасочено ограничават правото на сдружаване на българите в Северна Македония”.
В декларацията на депутатите се припомнят заложените в Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС “ценности на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека“.
Напрежението между София и Скопие може да блокира или да забави присъединяването на Северна Македония към ЕС. През 2020 г. София наложи вето върху началото на преговорите на Скопие за членство вследствие на спорове за езика и историята.
Ветото беше оттеглено си след като българския парламент одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора. То предвижда българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС.
Македонският парламент също одобри предложението, а след това външните министри на двете страни подписаха двустранен протокол. Впоследствие България оттегли ветото си, а Северна Македония официално започна преговори е ЕС през юли.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
