Годината е 2018 г. Третото правителство на Бойко Борисов управлява държавата и е решило да обърне внимание на един дългогодишен проблем – язовирите. В България има близо 7 хил. такива водоема. В голямата си част те са общински. Има и такива, собственост на държавата, но това са предимно големи и значими язовири, които се управляват от компании като НЕК или от земеделското министерство. С тях проблеми или няма, или са много редки.
Драмата е при около 2 хиляди водоема. Те са в лошо състояние, не са ремонтирани десетилетия, а някои изобщо не отговарят на съвременните изисквания за язовири. Общините нямат средства да ги поддържат. Затова правителството измисля следното – ще бъде създадено държавно дружество, на което местната власт да прехвърли собствеността на т.нар. нежелани водоеми. Насетне поддръжката и ремонтът им ще бъде задължение на централната власт.
Дотук добре. Предприятието е създадено с решение на парламента и се нарича „Управление и стопанисване на язовири“. Отпуснати са и 500 млн. лв. за ремонти на съоръженията. В следващите години многократно ще се задава въпросът как точно се харчат тези пари, но адекватен отговор май няма да бъде даден.
Годината е 2023-та. Вече никой не пита къде са парите и какво е ремонтирано. За язовири също не се говори, след като през 2021 г. Кирил Петков, още като служебен икономически министър, повдигна аргументирано и остро въпроса за корупция и злоупотреби при язовирите. Под обществения радар обаче, в тишината на съдебната система, драмата с язовирите продължава да върви, но по един доста неочакван начин.
Аз пиша, ти обжалваш
Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) може и да е длъжно да поддържа язовирите, но контролът върху състоянието им е на друга структура – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). И двете институции са под шапката на Министерството на икономиката. Техническият надзор проверява състоянието на съоръженията – например изпускателни кранове, стени и т.н. Ако открие нередности, съставя констативни протоколи и дава препоръки. Собственикът, т.е. предприятието, би следвало да предприеме мерки.
И то ги предприема, но мерките не са по ремонт, а по обжалване на препоръките. Няма шега, ДПУСЯ започва да обжалва констативните протоколи на ДАМТН с твърдението, че това ведомство няма правомощия да им разпорежда. Ето така изглежда държавната грижа за язовирите – едната държавна агенция съди другата държавна агенция. През това време водоемът чака ремонт.
Само за един месец (декември 2023 г.) през Върховния административен съд (ВАС) са минали 10 дела, заведени от държавното предприятие. Всички случаи се развиват по еднакъв сценарий. Техническият надзор пише протокол, който се обжалва първо пред административен съд. Тук в някои случаи предприятието има успех и протоколите се отменят. Когато обаче се стигне го върховната инстанция, протоколите биват потвърдени.
Какво означава всичко това?
Контролът по поддръжката на язовирите, препоръките и евентуалната санкция за неизпълнението им са по същество административна процедура. В случай, че тя бъде извървявана до край, на предприятието може и да му се наложи да плати глоба за бездействието си. Ето защо в ДПУСЯ се стараят изобщо да не се стигне до там като отрано блокират съдебното производство. Иначе казано – обжалва се препоръката, за да не се стигне изобщо до издаване на наказателно постановление и санкция.
Има ли смисъл във всичко това? Никакъв. Ситуацията е повече от абсурдна. Една държавна институция (предприятието) се оплаква от втора държавна институция (агенцията) на трета държавна институция (съда). Единственият резултат е, че се губи ценно време.
Идва и следващият въпрос – ремонтират ли се изобщо язовири? Не е много ясно. Държавното предприятие работи в пълна тишина. Mediapool изпрати въпроси в опит да разбере защо е възприета тактиката да се обжалват протоколите на ДАМТН при условие, че е почти сигурно какво ще се случи. От предприятието обещаха на отговорят „до няколко работни дни“.
До публикуване на материала отговор не бе изпратен.
Справка в агенцията за обществени поръчки сочи, че в началото на миналата година е обявен търг за обследване и съставяне на техническа документация за 332 язовира. Поръчката е на стойност 14.9 млн. лв. без ДДС. Процедурите са приключили през ноември и са подписани договори с общо осем дружества. Освен това има сключен и договор за поддръжка на 23 язовира в областите Варна, Бургас, Търново, Пловдив, Ямбол и Хасково. Проведена е и поръчка за почистване от дървесина и храсти на язовирните стени, както и на речните корита. И тези договори са подписани в края на миналата година, въпреки че поръчката е обявена през пролетта.
Какво казва съдът?
По време на обжалванията се налага съдът да разяснява на държавното предприятие елементарни постановки от закона. Например посочва се, че на ДАМТН изрично е възложено да дава предписания на собствениците на язовирите, каквото е предприятието „Управление и стопанисване на язовири“.
„Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи„, пише в едно от решенията.
По друго дело предприятието обжалва дори препоръките за ремонт на изпускателния кран на язовир „Трите дерета“ близо до Хаджидимово – водоем, който е класифициран като опасен поради лошото си техническо състояние. Жалбата на „Управление и стопанисване на язовири“ е отхвърлена.
Не харесваме и пожарната
Агенцията за технически надзор не е единствената институция, с която предприятието си има разправии в съда. В скорошно окончателно решение на ВАС бе отхвърлена тяхна жалба и срещу предписание, дадено от пожарната в Стара Загора. То обаче не е за ремонт на съоръжение, а за това, че собственикът не е изготвил задължителните по закон карти на зони, застрашени от наводнение. В случая те са нужни, защото яз. „Изворово-130“ е потенциално опасен и при евентуално бедствие трябва да се знае кои зони биха били засегнати.
Предприятието се е опитало да се оправдае, че това е задължение на басейновите дирекции като е объркало картите на райони, уязвими от наводнения с тези на райони, които биха били засегнати при авария на язовир. Става дума за различни видове документи по два отделни закона.
Аргументите на предприятието са отхвърлени от съда.
Това са само част от примерите, свидетелстващи за абсурдната политика на едно ведомство, издържано с парите на данъкоплатците, което не жали човешки и финансови ресурси да съди друго държавно ведомство, подчинено на същото министерство, създавайки маса работа на съдилищата, много от които са претрупани с наистина важни дела.
