Експерт маркетинг и управление на спортни съоръжения – Ива Георгиева, изрази мнение относно проблемите с изграждането и мениджмънта на спортните съоръжения в България през последните 30 години.
Ето анализа на Ива Георгиева:
"Съвременният свят отдавна е приел, че инвестициите в спорта и неговото развитие, са основен сектор на икономическа и социална активност на развитите нации. Спортът е феномен, заради своята изключителност да активира ирационалните страсти на хората към отбори, състезания и спортисти. Той има способността да ги обединява при успехи или загуби – нещо, което не може да бъде постигнато, когато се отнася до други области на икономическа и социална дейност.
Изключително трудно е да бъде развиван спорт на международно ниво, да бъде популяризирано българското спортно майсторство, при липсата на съвременни съоръжения, лоша инфраструктура, епидемична корупция и отсъствие на професионална експертиза. Разбира се, тук трябва да бъде отдадено дължимото на онези спортове, които въпреки условията и възможностите, които страната предлага в последните 30 години, се представят достойно по света.
Случващото се в българския спорт, е в резултат от остарели формати на взаимодействие между отделните организационни структури/звена и държавата, грешни модели на управление и финансиране, които трудно биха могли да бъдат адаптирани към съвременните правила за развитие, както в професионалния, така и в масовия спорт.
Докато съвременният спорт преминаваше през еволюция, през последните 30 години, то българският и до днес се развива непоследователно, без визия за развитие в дългосрочен план. Упадъкът не се дължи единствено на липсата на инвестиции. Те са пряко свързани със създаването на качествени продукти, които биха повлияли върху нивото на спорта и косвено върху икономиката на страната.
Големият проблем е в невъзможността да бъдат създадени добри продукти. Дори и преди пандемията Ковид 19, стадионите и залите се пълнеха единствено при значими срещи, защото тези съоръжения, не са в състояние да предложат гостоприемство, комфорт, сигурност на зрителите. Емоцията на феновете и тяхната любов към отбори и спортисти, не е достатъчна, за да има качествен спорт в България и той да се развива възходящо. Спортът е бизнес за професионалисти. Експериментите се наказват.
Създаването на неефективни партньорства (ПЧП, смесени дружества и пр.), е показателен пример за поредния безполезен ход на участниците в тези кооперации, зад които в повечето случаи, прозира професионална немощ и хаотични действия.
Спортът изисква последователен, специфичен подход на управление, предшестван от детайлен анализ и оценка на съответната организация, в условия на конкурентна среда, определяне на нейните посока и цели, избор на подходяща стратегия и ефективно използване на наличните, отличителни активи. Успехът на всяка структура до голяма степен зависи от качеството на стратегическите решения на хората, които я управляват, както и от особеностите на местната икономика. Провеждането на правилна спортна политика, е определящо условие за постигане на икономическите, здравните и социални цели на страната, като пълноправен член на ЕС.
Възможностите, които програмите на Общността предоставят, несъмнено също представляват ключов инструмент за финансиране. Те са предназначени в подкрепа на целеви, структурирани проекти, с визия и измеримост в дългосрочен план. Изграждането на съоръжения „на парче“, е познат, но доказано неефективен подход, чиято цел е единствено усвояване на средства и отчитане на дейност. Безидейното строителство на зали и частично на стадиони, е тъжен, но конкретен пример за начина, по който се оползотворяват средствата за спорт. За съжаление, в България няма нито един пример за успешна практика на добре планирано, изградено и ефективно многофункционално спортно съоръжение или изграден маркетинг продукт.
Вярно планираните и правилно управлявани съоръжения, несъмнено представляват най-значимия материален ресурс в една спортна система и обществена единица, чиято структура, предназначение и функционален статус, до голяма степен определят ориентацията за програмиране още на организационен етап . Те са основен и жизненоважен източник на приходи за техния собственик (държава, община, частен инвеститор). Този факт не трябва да бъде пренебрегван. Той е ключов не само за оцеляването на съответния клуб, но и за неговата бъдеща икономическа жизненост.
Красноречив пример е българският футбол, който с малки изключения, е достигнал до най-ниските си нива на развитие, както на ниво клубен формат, така и в международен план.
Професионалният спорт е бизнес и когато той се управлява експертно, то това е предпоставка за достигане на удовлетворителни резултати, видими за феновете, икономиката и обществото. Създаването на партньорства между държава, общини и клубове, би имало смисъл, единствено ако са обосновани чрез доказано работещи практики. Предшестващо ключово условие, е необходимостта от ясна стратегия относно следващите фази на това партньорство: професионална експертиза, организационна ефективност и гарантирано финансиране. Липсата дори на едно от тези условия, обезсмисля подобни обединения.
Неефективното оползотворяване на средства, неясните критерии за управлението им (в контекста на спорта), както и липсата на конкретна програма за експлоатация на съоръженията, след като бъдат изградени, гарантира тяхната непродуктивност, уязвимост към променящите се пазарни тенденции и най-важното – загуба на най-ценния им актив – да бъдат сигурен източник на приходи.
Основната и съществена разлика между развитите европейски държави и България, е че западните системи въплъщават вековна традиция за равенство на всички форми на собственост. Системите на функциониране в спорта следват рационална икономическа ориентация, като инвестициите са предназначени за бизнес-ефективни модели. Крайната цел, е създаване на спортни проекти и изграждане на съоръжения в полза на техния собственик (държава, частен инвеститор, клуб), на обществото и най-вече на спорта. За разлика от тях, моделът в България все още е ориентиран в посока силна политическа и корпоративна промоция.
Родният спорт има спешна нужда от промяна на остарелите и неефективните модели, които не водят до нищо друго, освен до все по-силни зависимости на ниво спорт – държава – бизнес и все по-сериозно отдалечаване от добрите примери в Европа и света. Нуждата от спешно превръщане на „спортната търговия“ в спортна индустрия, би приближило, в известна степен, страната ни до утвърдените и ефективни модели. Защото спортът е отражение на националната сила и идентичност, която не бива да бъде погубвана".
