„Темата за двойното гражданство на депутати и министри е с много висок политически заряд“.
Това заяви пред БНР адвокат Емил Георгиев от Инициативата „Правосъдие за всеки“ (ИПВ) във връзка със сезирането на Конституционния съд от президента Румен Радев за промените в основния закон, които бяха приети от парламента на 20 декември.
„Тази тема беше наложена в дневния ред от обстоятелството, че България е сред малкото страни, които през последните години са напуснати от много, много граждани. Големият въпрос, който се задава, е дали получилите двойно гражданство да могат да участват активно в българския политически живот, както и да имат пасивно избирателно право, т.е. да могат да бъдат избирани за депутати и министри…. Обичайният аргумент, който се дава, че при двойните граждани не е налице необходимата лоялност към едната от двете държави, не издържа. Това може да се каже за отделен човек, но не общо за всички, които имат повече от едно гражданство. Ако поставената цел е да бъдат привличани повече български граждани за участие в политическия живот, смятам, че е легитимна. А има и изисквана уседналост от 18 месеца“, смята Георгиев.
Адвокатът бе категоричен, че искането на държавния глава до Конституционния съд е добре мотивирано и много обхватно – в шест направления.
Той изтъкна, че Румен Радев е атакувал и самата процедура, по която процедурата е изменена:
„Ако КС приеме, че процедурата не съответства на Конституцията, тогава всичко отива на кино“.
Измененията на Конституцията изискват много високи мнозинства, направена е така, че да са трудни, посочи адвокат Георгиев и отбеляза:
„Изисква се 3/4 мнозинство, т.е. поне 180 депутати. От друга страна обаче, Конституцията си дава сметка, че такива мнозинства може и да не могат да бъдат събирани всеки път, затова е дадена стъпка – поне с 2/3, но тогава, следващото гласуване трябва да се случи в период между 2 и 5 месеца. Тук се задава въпросът за кои гласувания важат тези от 2 до 5 месеца“.
По думите му е добре темата за регулаторите да намери своето конституционно разрешение:
„Да има основни процедури за избор, включително и мнозинствата, с които да бъдат избирани членовете, което да влезе в основния закон“.
„Служебните кабинети са най-очакваната част от конституционните изменения, срещу която се очакваше президентът Радев да се противопостави, тъй като това е пряка намеса в негови досегашни правомощия, които бяха еднолични…. Разрешаването на това (в Конституцията) минава през намаляването на президентските правомощия и обвързването му с правомощия на друг конституционно установен орган – Народното събрание“, каза още Георгиев.
Правозащитникът подчерта, че Румен Радев е трябвало да представи своите предложения за промени в Конституцията, за които още от първия си мандат твърди, че са подготвени.
