През десетгодишното управление на Си Цзинпин Китай построи най-големият флот в света, преструктурира най-голямата професионална армия на планетата и разви ядрен и балистичен арсенал, способен да тревожи враговете му.
Докато съседните на Китай държави се опитват да поддържат това темпо, третият петгодишен мандат на Си Цзинпин вероятно ще бъде съпроводен с ускоряване на надпреварата във въоръжаването в Азиатско-тихоокеанския регион. От Южна Корея, която развива военноморските си сили в открито море, до Австралия, която се сдоби с атомни подводници, продажбата на въоръжение бележи скок. Според базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания разходите за отбрана в Азиатско-тихоокеанския регион през миналата година са в размер на над един милиард долара.
През последното десетилетие Китай, Филипините и Виетнам са удвоили военните си разходи. Южна Корея, Индия и Пакистан не са много по-назад. Дори Япония тази година представи рекорден бюджет за отбрана, като така сложи край на своята сдържаност, изтъквайки „все по-агресивната“ обстановка в сферата на сигурността. „Всички ключови играчи в Азиатско-тихоокеанския регион реагираха толкова бързо колкото можаха на модернизацията на китайската армия“, обяснява Малкълм Дейвис, бивш високопоставен служител на австралийската отбрана, сега част от Института за стратегическа политика.
Остаряла и неефективна
Години наред Народноосвободителната армия (НОА) беше смятана за остаряла и неефективна, като историк дори я беше нарекъл „най-големият военен музей в света“. Тя беше оборудвана с остаряло въоръжение, идващо от бившия СССР. Разкъсвана от корупция, китайската армия разчиташе основно на пехотата за лишени от особен блясък резултати на чужд терен. По време на Корейската война НОА, която участва на страната на Северна Корея, губи 400 000 души според Запада, 180 000 – според Пекин. През 1979 г. армията се изправя срещу Виетнам в кратка, но кръвопролитна война.
Когато Си Цзинпин става главнокомандващ през 2013 г., реформите вече са в ход. Те започнаха през деветдесетте по времето на президента Цзян Цзъмин, който беше впечатлен от американските военни подвизи във войната в Залива и третата криза в Тайванския проток. Но, „едва с идването на Си Цзинпин тези усилия започнаха да се превръщат в способности“, обяснява за АФП стратегическият консултант Александър Нийл. Наскоро НОА въведе на въоръжение първия си самолетоносач от Украйна и своите изтребители-бомбардировачи J-15 – производни на съветския модел „Сухой“. През последните 27 години бюджетът за отбрана на Китай расте постоянно по данни на Международния институт за изследванe на мира в Стокхолм.
„Огромната услуга“, направена от Си
В момента Китай разполага с два активни самолетоносача, стотици балистични ракети с голям и среден обсег, хиляди изтребители и най-големия военноморски флот в света, изпреварвайки САЩ. „Те разполагат с много голям флот и ако пожелаят да сплашат Тайван и да разположат кораби около острова, лесно могат да го направят“, заяви пред американски медии Карл Томас, командващият на Седми флот. В същото време ядреният арсенал на Китай нараства скоростно и по мнението на Пентагона ще може да бъде изстрелван от земя, вода и въздух.
Списание „Бюлетин на ядрените учени“ смята, че Китай разполага с около 350 ядрени бойни глави, което е двойно повече от броя им през Студената война. Американските разузнавателни служби преценяват, че това число също може да се удвои и да достигне до 700 глави преди 2027 г. В момента в североизточната част на страната се строят нови силози за ядрени ракети. Китай „е единственият противник, способен да комбинира своята икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ, за да представлява дълготрайна заплаха пред една стабилна и отворена международна система“, се посочва в доклад на Пентагона от 2021 г.
„Пекин се опитва да прекрои световния ред, за да съответства в по-голяма степен на неговата авторитарна система и национални интереси“, се казва още в доклада. Тази перспектива е плашеща и в региона, затова много инициативи очевидно целят подсилване на възпиращия капацитет. Южна Корея има желание да развие военноморска мощ, способна да се разгърне край бреговете ѝ, а Австралия планира да се сдобие с британско и американско съдействие с 8 ядрени подводници съгласно договора AUKUS.
Обсъжда се също Канбера да се сдобие и с хиперзвукови оръжия, балистични ракети с по-голям обсег и дори с бомбардировачи Стелт, способни нанесат удар навсякъде по света без да бъдат засечени. За Малкълм Дейвис тези инициативи са израз на осъзнаването на факта, че Китай все повече и повече добива силата да оформя региона както пожелае. „Епохата, през която американските военноморски сили доминираха във водите в западната част на Тихия океан, е към своя край“, заяви той. „Нямаше да имаме договора AUKUS, ако го нямаше Си Цзинпин. В известен смисъл той ни направи огромна услуга“.
(БТА)
(Андрей Несторов)
