Жилищното кредитиране през банките у нас отбеляза забележителен ръст през 2023 г. – 20.5%, става ясно от паричната стастистика на Българската народна банка (БНБ) към 31 декември 2023 г. По-висок годишен растеж (38%) бе постигнат за последно през годината на фалита на „Лемън брадърс“ (2008 г.). През 2023 г., когато Европа с САЩ предприеха курс към затягане на лихвите, а имотните пазари тръгнаха надолу, в България раздаването на кредити на домакинствата за покупка на жилище е текло с пълна пара, излиза от данните.
За година банките у нас са раздали кредити на домакинствата за нови 5.3 млрд. лв. С това кредитът за гражданите в края на годината достига общо 38.4 млрд. лв. От тях жилищните кредити са 19.9 млрд. лв. и нарастват с 20.5% на годишна база, а потребителските са 16.8 млрд. лв. и нарастват с 12.3%.
„В абсолютна сума растежът на ипотечните кредити е 3.39 млрд. лева за 12 месеца – най-високият в историята. На месечна база ипотечните кредити са над 400 млн. лв. през последните два месеца – дори без допълнително увеличение, с този месечен темп през 2024 г. ще надминем 5 милиарда лева ипотечни кредити“, заяви Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“.
При финансирането на бизнеса има леко забавяне на темпа. Заемите са нараснали с малко под 3 млрд. лв. за една година – до 44 млрд. лв., което е годишен ръст от 6.9%. За сравнение, през 2022 г. ръстът е бил 10.4%. При фирмите обаче в по-голяма степен се усеща европейският тренд на вдигане на лихвите.
Въпреки нулевите лихви по влоговете домакинствата държат в банките близо 80 млрд. лв. в края на 2023 г., става ясно още от данните на БНБ. За последната година хората са вкарали в системата допълнителни спестявания за близо 8 млрд. лв., от които номинално получават нулева доходност, а реално – отрицателна. През годината фирмите са увеличи депозитите си с 3.6 млрд. лв. до 43.8 млрд. лв.
Според Георги Ангелов прекалено високият растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация, какъвто е бил случаят през 2007-2008 г. Тогава инфлацията в България беше изключително висока, докато в еврозоната беше ниска. По онова време точно бързият растеж на кредитирането в България помпаше инфлацията, каза Ангелов.
„Не всички осъзнават, че ипотечните кредити в България са с плаващи лихви и съответно тенденцията на вдигане на лихвите ще влоши финансовото състояние на кредитополучателите. Нещо повече, високият ръст на кредитирането вдига цените на имотите над пазарните нива и раздува балон в цените на имотите – но всеки балон се спуква, което би довело до срив както на цените, така и на продажбите, така и на строителството и всички свързани сектори, но би създало огромен дял на лоши кредити, както стана преди 15 години. В интерес на всички е да се избегне балон и секторът да се развива балансирано. Дали банките ще го осъзнаят сами, не е ясно, така че е време БНБ да използва своите правомощия и да охлади ипотечното кредитиране“, коментира още Георги Ангелов.
Преди броени дни управителят на БНБ Димитър Радев даде сигнал, че за пръв път централната банка обмисля да въведе макропруденциални мерки за ограничаване на кредитирането, насочени към потребителите – например таван на максималния размер на кредита, ограничение на съотношението доход/размер на заема и т. н. До момента обаче няма индикации дали и кога мерките ще станат факт.
