Аргументите на Николай Денков са, че системата на предучилищното и училищното образование следва да е неполитическа и надпартийна, а високата експертиза и професионализъм да се издигнат в нейни основни принципи.
Текстът, който се предлага като проект за изменение и допълнение в Закона за предучилищното и училищното образование звучи така: „В системата на предучилищното и училищното образование се забранява осъществяването на политическа и партийна дейност. При изпълнение на своите функции педагогическите специалисти трябва да са политически неутрални и не могат да налагат идеологически и политически убеждения. Изискването за политически неутралитет и забраната за политическа дейност важат също за началниците и служителите в регионалните управления на образованието (РУО)”.
Мотивите за предложението са, че имало множество случаи, при които „служители от РУО в страната извършват политическа дейност и участват активно в партийни мероприятия по време на предизборни кампании за различните видове избори, включително и в качеството им на кандидати от името на партии и коалиции. В системата на предучилищното и училищното образование, която следва да е неполитическа и надпартийна, са създадени видими зависимости от политическо и партийно естество”.
Доколкото последното е факт, наблюдаван повсеместно, все пак остава въпросът как учители ще могат да участват в политическия живот, при положение, че често са предпочитани като кандидати, включени в листи за народни представители, но най-вече за общински съветници, издигани са и за кметове. Подобна забрана не означава ли, че се ограничава правото им да бъдат издигани изобщо хора от това съсловие за изборни длъжности, ако им бъде забранено за представят идеите си в предизборни кампании?
В момента законодателството забранява извършването на политическа агитация на място в детски и учебни заведения.
От друга страна стои и въпросът доколко едно служебно правителство има право на законодателна инициатива. Съгласно тълкувателно решение на Конституционния съд: „Поради естеството на задачите, които решава служебното правителство, както и поради това, че то обикновено не изпълнява една политически формирана и подкрепена програма, трябва да се счита, че упражняването от него на законодателна инициатива е допустимо в рамки, очертани от ограничеността на целите и функциите на това правителство”.
Предстои да проследим дали направеното предложение от служебния министър на образованието ще бъде подкрепено или отхвърлено от народните представители, ако животът на настоящия парламент позволи изобщо разискването му.
