Въведените западни санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна дадоха живот на големи бизнеси в други части на бившия Съветски съюз, докато посредници се надпреварват да печелят от препродажбата на недостъпни стоки в Русия.
Тези нови вериги за доставки, които поддържат руснаците добре снабдени с алкохол, луксозни стоки и други западни продукти, подкопават усилията на Европа да накаже Москва и трябва да бъдат блокирани, заяви външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис пред онлайн изданието „Политико“.
„Заобикалянето на санкциите на ЕС е не само недалновидно – то подкопава основните принципи на нашия съюз“, казва Ландсбергис в отговор на данните, показващи как няколко държави в Кавказ и Централна Азия процъфтяват като центрове за непряка търговия с Русия.
Митнически данни от платформата Trade Data Monitor показват, че съседна Грузия е отбелязала скок на обема на търговията си с Русия с почти 22% за годината, откакто Русия нападна Украйна. Количеството алкохол, което изнася за Русия, е нараснало с над 120%. Износът на Казахстан за Русия се е увеличил рязко за същия период, като е нараснал с около 57%, изчислени в долари, пише „Политико“.
Брутният вътрешен продукт на Армения, която поддържа тесни търговски връзки с Русия, е скочил неочаквано с 11%, като износът за Русия се е увеличил пет пъти, а трансферите от Русия – седем пъти на годишна база, по данни на Световната банка за 2022 г.. Страната формира бюджетен излишък, а валутата ѝ – драхмата – беше една от най-добре представящите се света.
Стимулиране на бизнеса
„Налице са нови търговски потоци през трети страни, където можете да видите, че износът за Русия се е увеличил, а също така и вносът от Запада“, коментира Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност.
Според Клуге по-голямата част от този т.нар. паралелен внос са потребителски стоки, чиито производителите казват, че не искат да ги продават в Русия, но вместо това рязко се увеличават продажбите на същите тези продукти в страни с близки отношения с Русия. „Това е бизнес за много милиарди долари, който се е увеличил и е двигател на наистина силно разширяване на износа от съседите на Русия“, казва експертът.
Собственик на московски ресторант, пожелал анонимност, е заявил заяви пред „Политико“, че барът му е зареден със западни марки алкохол. „Бирата все още идва директно. Спиртните напитки идват от Казахстан, а кока-колата – от Грузия“, споделя той.
Говорител на Кока-Кола заяви, че макар фирмата да не разрешава износ за Русия, „действията ни за предотвратяване на неразрешен внос са ограничени от регулаторни фактори, свързани предимно със свободната търговия в рамките на Евразийския икономически съюз“ – единния пазар на бившите съветски републики, който включва Русия, Беларус, Казахстан и Армения, но не и Грузия.
ЕС, Обединеното кралство и САЩ ограничиха износа на висококачествен алкохол и поставиха бариери пред западните фирми, които получават плащания от руски банки; много големи компании за напитки заявиха, че доброволно са се изтеглили от Русия.
Според Темур Умаров, сътрудник в Центъра за Евразия към мозъчния тръст „Карнеги“, тези нови парични потоци дават сериозен тласък на страните от бившата съветска периферия.
„Има информации, че руски бизнесмени се обръщат към партньори в Казахстан, Киргизстан и дори Узбекистан – който не е част от Евразийския икономически съюз – опитвайки се да ги накарат да поръчат неща от европейски страни и други части на света, откъдето вече не е лесно да се внасят в Русия“, каза той.
В резултат на това „икономическата ситуация в Централна Азия е станала много по-динамична и енергична“. „Много предприятия и организации се опитват да използват тази динамика, за да запълнят нишата, защото виждат търсенето на потребителски продукти в Русия.“
Съществуването на тези маршрути поражда опасения, че освен потребителски стоки, чрез посредници могат да преминават и по-чувствителни продукти с двойна употреба като микрочипове, които биха могли да подпомогнат руската оръжейна промишленост.
Натиск върху Путин
Макар паралелният внос обикновено да се разглежда като правна сива зона, той е в разрез с духа на санкциите на ЕС.
„Държавите членки на ЕС трябва да изпратят ясно послание както на трети страни, така и на европейските дружества“, казва Ландсбергис. „В Литва компаниите, които избират заобикалянето на закона, са изправени пред огромен обществен натиск, защото нашето общество е направило ясен избор: Ценностите са важни и не могат да бъдат продадени за обичайния бизнес с агресора.“
Сега Вилнюс призовава ЕС да назначи комисар на пълно работно време, който да следи за изготвянето и прилагането на санкциите срещу Русия и нейните партньори.
Дейвид О’Съливан, бившият посланик на ЕС в САЩ, е пратеник на блока по санкциите, но все още не е определил голяма част от програмата си. Без подкрепата както на американските финансови институции, така и на частните компании обаче, може да се окаже почти невъзможно да се спре изтичането на пари от Русия и засмукването на стоки.
„Само ако приемем временното възможно отрицателно въздействие върху европейския бизнес в името на мира, ще можем най-накрая да бъдем единни в нашата политика и прилагане на санкциите“, смята Ландсбергис.
