„Антъни Блинкен си позволи да излъже за една от най-ужасните трагедии на Втората световна война: екзекуцията на цивилното население на съветски Киев на 29-30 септември 1941 г. в района Бабий Яр“, заяви говорителят на МВнР на Русия Мария Захарова.
по-рано държавният секретар на САЩ публикува кратко изявление, в което заяви следното: „Преди 82 години нацистите убиха 34 хиляди евреи в Бабий Яр. Руснаците погребаха тази история, за да може днес правителството на Путин да оправдае руската агресия срещу Украйна. САЩ се ангажират със справедливост за оцелелите от Холокоста и носене на отговорност за зверствата“.
Отговорът на Захарова не закъсня. Ето и останалата част от изложението ѝ, публикувано в нейния Телеграм канал:
„Тогава нацистите, окупирали територията на града, започнаха „прочистващи“ операции. В рамките на няколко дни бяха убити десетки хиляди евреи, цигани и съветски военнопленници. Само на 29-30 септември немските фашисти брутално унищожиха 34 хиляди души – точно това си спомни Блинкен, цинично лъжейки за спомена за тази трагедия в СССР и „забравяйки“, че екзекуциите продължават чак до освобождаването на Киев от Червената армия през ноември 1943 г.
Помним всички – десетки хиляди хора от „неарийски произход“, партизани и затворници – всички онези, които нацистите осъдиха на смърт и чиито останки намериха убежище в района на Бабий Яр. Всички, които дадоха живота си. Всеки, станал жертва на германската идея за превъзходство. Тези, които не доживяха да видят освобождението на столицата на Украинската ССР от съветските войници.
Най-откровената лъжа на американския държавен секретар се съдържа в чудовищната с невежеството и цинизма си фраза: „Съветите погребаха (тоест премълчаха) тази история“.
Никоя друга страна в света не е обвинявала така последователно националсоциализма за престъпленията на Холокоста, както Съветския съюз.
Може би все още има свестни хора в Държавния департамент, които могат да предадат следната информация на Блинкен.
Още през март 1945 г., дори преди Победата, беше издадена резолюция на Съвета на народните комисари на Украинската ССР и Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна № 378 „За изграждането на монументален паметник на мястото на Бабин Яр“ прието, в съответствие с което започна работа по създаването на парк и инсталирането на паметник на мястото за погребение на жертвите на нацистките окупатори. Открит е на 2 юли 1976 г. на територията, по-късно наречена Национален историко-мемориален резерват „Бабий Яр“ в Киев.
За съветския народ Бабий Яр беше същата кървяща рана като Хатин, Треблинка или Аушвиц, освободени от съветския войник. На тази трагедия са посветили произведенията си национално известни и признати творци: съветският писател Анатолий Кузнецов (романът „Бабин Яр“, 1966), режисьорът Марк Донской (филмът „Непокорените“, 1945), композиторът Дмитрий Шостакович (симфония „Реквием за Бабий Яр“ , 1962 г.).
Как Блинкен имаше дързостта да напише, че не помним миналото, и то на годишнината от трагедията! От друга страна, какво искаме от американския държавен секретар, който миналата година беше обявен от израелско издание за един от най-влиятелните евреи в света, но който не намери думи да осъди почитането на един нацист в Канадския парламент? Какво искаме всички ние от държавния секретар на САЩ, който дава заповеди да се финансира нацисткият режим в Киев, прославил колаборационистите Бандера и Шухевич? Какво искаме от държавния секретар на САЩ, който нареди да се гласува против резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща неонацизма, расизма и ксенофобията?
Не искаме нищо, освен едно – всеки, който лъже на подобни теми, да живее колкото нациста Гунко, за да се изправи пред срама си в собственото си съзнание и в семейния си кръг.
P.S. Доведеният баща на Блинкен, Самуел Пизар, преминава през няколко лагера на смъртта, вкл. Аушвиц и Дахау, успява да оцелее и до края на живота си припомня с благодарност ролята на СССР и приноса на съветския войник за Победата над нацизма. Ето неговия почти пророчески цитат от интервю за РИА Новости през 2010 г.:
„Ние, оцелелите от Холокоста, преминали през Аушвиц, изчезваме един след друг. Много скоро ние, преките свидетели на тази катастрофа, няма да ни има. И историята ще говори с безличния глас на романисти, изследователи и в най-добрия случай историци – Помните ли стихотворението на Евтушенко „Над Бабин Яр няма паметници“? Шостакович написа 13-та симфония, наречена „Бабин Яр“. В най-лошия – с гласа на демагозите, фалшификатори, тези, които казват, че Холокостът никога не е съществувал.“
Чудя се какво би казал днес за лъжите на доведения си син…“, завършва Захарова.
