МиГ-29 отива в историята в рамките на година-две. Можеше да не е така, но от 2014-та насам на няколко пъти беше потвърждавано решението да се работи само с Русия, а от февруари – неохотно с Полша. Символичното удължаване на агонията е със съмнителна реална полза за сигурността на България.
Вярно е, че българските ВВС не са готови за нов самолет, но нидерландската възможност е добър повод за форсиране на подготовката за приемане на Ф-16. Още повече, че ще бъдат спестени пари от наемането на друг „преходен“ самолет.
Също така е вярно, че няма подготвени летци и с нидерландските самолети за определен период от време няма да може да се носи бойно дежурство. Но тъй като е относително по-прост от нашите бъдещи Ф-16, той ще може да бъде усвоен относително по-бързо и то от пилоти, които вече са летели на МиГ-29. Вярно, не от всички, но беше ясно, че този момент ще дойде.
И най-важното – нидерландските Ф-16 нямат нито един недостатък в сравнение с друг „преходен“ самолет. Имат само предимството, че вече са налични и че няма да е необходимо тяхното наемане. Напротив – средствата могат да се използват за организиране на активна подготовка тук, в България.
Временното спиране на изпълнението на въздушно патрулиране е имиджов удар, но това е най-малкото последствие за твърде дългото придържане към РСК МиГ. Съюзниците могат да ни помогнат. Да, неприятно е, но другото е умишлено поддържана агония при ясното съзнание за ограничената и боеспособност.
Ако правителството не иска, Народното събрание трябва да се намеси по-директно. А най-добре – да излъчи редовно правителство, което да не се опитва да седи на два стола и да демонстрира неадекватността на България.
„Имаше въздушна активност на границата на нашата отговорна зона, в нейната източна част. Времето беше мъгливо и нашите самолети МиГ-29 не успяха да излетят. Това сториха испанските“, обясни адмирал Ефтимов.
Георги Цветков
