Проблемът с въвеждането на водородните автомобили не е технологичен, а е с изграждането на първичната зареждаща инфраструктура, възприемането им от обществото и намирането на баланса с другите модели на екологичен транспорт. Първият водороден електромобил и зарядна станция в България са част от Центъра за компетентност Хитмобил, който текущо се изгражда и цели провеждането на научни изследвания и експериментални събития. Това коментира доц. Благой Бурдин, Институт по електрохимия и енергийни системи при БАН, в ефира на предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
„Това е първата регистрация на водороден електромобил в България, а зарядната станция за него предстои да бъде въведена в експлоатация и да е работоспособна през есента на 2023 г. Този автомобил и водородните технологии са една важна част, която вероятно все повече ще навлиза. Целта е да се демонстрират тези технологии в транспорта пред обществеността в България, да се запознаят крайните потребители, да видят че водородният автомобил по нищо не се отличава видимо спрямо конвенционалните – вероятно няма да разберете, че е водороден, ако някой не ви каже“, каза гостът.
Голямата разлика от електромобилите е в начина на зареждане и съхранение на енергията в автомобила, обясни Бурдин. Вместо електричество от мрежата, водородът е енергийният носител при водородните електромобили – водородът се зарежда като газ в автомобила, след което водородът се преобразува в електричество на борда на самия автомобил. Зареждането с газ обикновено става за четири-пет минути, а самият водород се произвежда от ВЕИ или други източници, без това да натоварва енергийната мрежа, каза Бурдин. Водородните автомобили са електромобили и при тях няма горене или отделяне на вредни емисии, а степента на сигурност при шофиране и зареждане е като на всички останали автомобили, допълни той.
Има три начина за нужната подмяна на автопарка в България с преминаването на икономиката отвъд употребата на изкопаеми горива – директна електрификация, водородни технологии и синтетични горива – като всяко едно от тези решения ще изисква изграждането на съпътсваща инфраструктура. Всяко едно от тези решения има своите предимства и недостатъци, каза Бурдин.
В Западна Европа вече се изгражда основната част от зареждащата инфраструктура за водородната мобилност, но такава инфраструктура липсва в Източна Европа. Ще трябва да има период на натрупване на критична маса, след което ще се добавят по естествен начин нови автомобили и зарядни станции.
По думите му трябва да започнем да мислим за баланс между различните типове инфраструктура и как те да бъдат развивани и изграждани. Не можем да чакаме самото общество или бизнес да води този процес – необходима е обща рамка на планиране на национално ниво, смята ученият.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
