Служебният кабинет, който отказа да внесе редовен проектобюджет за 2023 г. в края на миналата година, ще направи това с половин година закъснение. Той ще внесе в Народното събрание проектобюджет за 2023 г., но с огромен дефицит от 6.4% и без никакви мерки за свиването му. Правителството се отказва от идеята си да представи реалистичен план за свиване на „минуса“ във фиска чрез въвеждане на данък върху свръхпечалбите на фирмите и връщане на намалените ставки на ДДС до 20%, защото тези мерки не се подкрепят от политическите сили и от бизнеса.
От пресконференцията на премиера Гълъб Донев и финансовия министър Росица Велкова в петък следобед стана ясно, че те оставят на депутатите да се оправят с бюджета, както решат. Те очевидно смятат за неразрешима задачата, която си поставиха ГЕРБ и ПП-ДБ – хем дефицитът да е 3%, хем да не се вдигат никакви данъци. В този дух беше и репликата на президента Румен Радев към ГЕРБ: „Чух така амбициозната ви заявка за Закон за държавния бюджет, в който няма да се пипат разходите и данъците и ще има 3% дефицит. Пожелавам ви въображение и успех!“.
Целта за бюджетен дефицит до 3% е изискване както за въвеждането на еврото от 1 януари 2025 г., така и за спазването на бюджетните правила в Закона за публичните финанси и в рамките на Европейския семестър.
А народните представители наистина ще имат нужда от въображение, защото внесеният от МФ бюджет отразява чисто счетоводно всички законови промени с ефект върху приходите и разходите, направени от предходните четири парламента, и финишира при дефицит от 6.4% или близо 12 млрд. лв. Това означава поемането на нов дълг от 13.7 млрд. лв. тази година при огромни лихви, както и увеличаване на публичния дълг до 46.8 млрд. лв. в края на годината.
Велкова изрично предупреди депутатите, че тънките им сметки да спекулират със записването на по-високи от реалистичните приходи са „опасни“. Миналата година при актуализацията на бюджета парламентът си „измисли“ допълнителни 760 млн. лв. от ДДС, които така и не се събраха в края на годината. „Хазартно отношение към публичните финанси не бива да се допуска“, каза Велкова, която все пак изрази готовност да окаже пълно съдействие на народните представители с нужните разчети при работата по бюджета.
Събираемостта на приходите през първото тримесечие на 2023 г. е увеличена с 20.1% спрямо предходната година, но дори този добър резултат не е достатъчен за финансирането на повишените разходи, каза Велкова. Причината е, че приходите тази година растат с 6.1 млрд. лв. спрямо актуализираната програма за 2022 г., а разходите – с 11.8 млрд. лв., което влошава дефицита с 5.6 млрд. лв.
В бюджетът, който служебното правителство ще внесе, е отчетена повишената минимална работна заплата на 780 лв. от 1 януари, увеличените с 10% разходи за персонал за звената, които не са получили повишение през 2022 г., вдигането на пенсиите с 12% от 1 юли, както и повишението на учителските заплати, така че да бъдат поне 125% от средните за страната.
Бюджетът е изчислени при прогноза за ръст на БВП от 1.8% до около 185 млрд. лв.
