Още през януари САЩ обещаха да доставят на Украйна 31 танка „Ейбрам“. Сега Пентагонът е на път да осигури за тях и боеприпаси с голяма ударна мощ – подготвя се нов оръжеен пакет за Украйна на стойност 175 милиона долара. Той включва и 120-милиметрови снаряди с обеднен уран.
Какво представляват мунициите с обеднен уран?
Урановите боеприпаси (от англ. depleted uranium) се състоят предимно от обеднен уран – това е радиоактивният отпадък при обогатяването на уран. При този процес естественият уран се разделя на две части: докато обогатеният уран е с по-голямо съдържание на U-235 и се използва за ядрени електроцентрали или за производство на ядрени оръжия, обедненият уран е с много по-ниско съдържание на този радиоактивен изотоп. Той обаче е с изключително висока плътност и при производството на боеприпаси се смесва с други метали, като титан или молибден, а за предпазване от корозия се обгражда с тънък защитен слой от друг метал.
Слабата радиоактивност на урана, съдържащ се в боеприпасите, не осигурява никакво друго военно предимство на тези снаряди. Но пък те притежават изключително висока ударно-пробивна мощ. Урановите муниции действат много коварно: снарядите са толкова твърди, че могат да пробият външната обвивка на танк. Освен това те са конструирани така, че при удар снарядът се деформира, но не и острието му. Останалата част от снаряда се разтопява и отделя горещ уранов прах, който се самозапалва при контакт с кислорода във вътрешността на превозното средство и изгаря жив екипажа на вражеския танк. Ако превозното средство пренася боеприпаси или гориво, от това може да възникне допълнителна експлозия във вътрешността му.
Кой притежава такива боеприпаси?
Още по време на Втората световна война германският Вермахт провежда експерименти с уранови боеприпаси по поръчка на националсоциалистите. Тъй като обаче материалът е бил оскъден и скъп, той не е използван във войната.
Днес е известно, че 21 държави притежават боеприпаси с обеднен уран – сред тях са САЩ, Русия, Турция и Саудитска Арабия. Досега обаче само Вашингтон е признал, че ги е използвал на терен – в Ирак, бивша Югославия, Афганистан и Сирия. Само по време на войната в Ирак през 2003 са изстреляни стотици тонове уранови боеприпаси.
За разлика от биологичните и химическите оръжия, противопехотните мини или касетъчните бомби, урановите боеприпаси не са забранени. Няма международен договор, който изрично да забранява използването на обеднен уран. Въпреки това експертите предупреждават за възможни дългосрочни последици от урана, когато той се освобождава в големи количества.
Има ли опасност от радиация в зоната на бойните действия?
Обедненият уран трудно може да облъчи директно хората в непосредствена близост до него. Радиоактивността му е с около 40% по-слаба от тази на естествения уран, а радиацията обикновено не може да проникне през кожата и дрехите. На разстояние един метър от него, един килограм обеднен уран предизвиква радиация, равняваща се на годишната доза облъчване – около една трета от естественото облъчване. Въпреки това дори такава радиация на малко разстояние, ако сме изложени по-дълго време на нея, може да увреди генетичния материал и да причини рак. Още по-опасно е, че урановият прах може да проникне в организма през дихателните пътища, чрез храната или рани по тялото. Това е така, защото уранът – подобно на други тежки метали – е химически токсичен и може да причини тежки увреждания на вътрешните органи.
Какво се знае за дългосрочните последици?
Експертите обаче спорят доколко опасни са дългосрочните последици за хората и природата. Според доклад на организацията „Международни лекари за предотвратяване на ядрената война“ (МЛПЯВ) в Ирак се наблюдава значително увеличение на малформациите, раковите заболявания и други последващи увреждания в регионите, където масово са използвани уранови боеприпаси. Според Световната здравна организация (СЗО) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) обаче не съществува особен радиологичен риск за цивилното население. Експертен доклад, поръчан от Европейската комисия (ЕК) през 2010, също не открива „доказателства за рискове за околната среда и здравето“ от обеднения уран.
Не са много ясни рисковете за природата – например за почвата и подпочвените води, които могат да бъдат замърсени от снарядите с обеднен уран. Уранът е силно податлив на корозия – за пет до десет години невзривените боеприпаси могат да ръждясат в почвата и да освободят уран, който да проникне в подпочвените води. Въпреки това няколко проучвания в райони, където са използвани такива боеприпаси, са установили само минимално повишена концентрация на уран в подпочвените води. Като цяло обаче няма надеждни дългосрочни проучвания. Такива със сигурност са необходими, най-малкото защото изотопът на урана U-238, който се среща основно в тези боеприпаси, има период на полуразпад от 4,5 милиона години.
Как реагира Русия?
Кремъл категорично осъди планираната от САЩ доставка на боеприпаси с обеднен урад за Украйна. Руското посолство във Вашингтон я определи като „ясен знак на нехуманност“. Говорителят на Кремъл Песков предупреди за опасността от повече ракови заболявания и други болести в Украйна и предупреди, че отговорността за това е „изцяло на ръководството на САЩ“.
Американците не са първите, които снабдяват Украйна с уранови боеприпаси. През март 2023 Великобритания обяви, че ще окомплектова обещаните доставки на танкове „Чаланджър 2“ за Украйна именно с муниции с обеднен уран. Москва и тогава реагира гневно и заплаши с последици.
Автор: Томас Лачан
