Шокиращите снимки от украинския град Буча и последвалите обвинения, че Русия е отговорна за извършените там военни престъпления, повдигнаха отново въпросите около затягането на санкциите срещу Москва. Ключовата им цел този път са руският петрол и газ и 850-те милиона долара, които европейските вносители плащат за тези доставки всеки ден.
Асошиейтед прес обяснява защо Европа не е в състояние на този етап да се откаже от вноса на енергоносители от Русия.
Какви доставки са поставени под въпрос?
Европа получава 40 процента от природния газ, който потребява, от Русия. Той се използва за отопление на домове, производство на електроенергия и в промишлеността, а е и ключова суровина за важни продукти като торове. При петрола вносът от Русия е по-малък – около 25 на сто, но отново си остава значителен. Повечето от него се ползва за производството на бензин и дизел. В допълнение Русия доставя около 14 процента от ползвания в Европа дизел, според анализатори от „Стандарт енд Пуърс глоубъл“ (S&P Global). Спирането на този внос може рязко да повиши цените на горивото за камиони, автобуси и трактори.
Защо Европа не може да спре вноса на руски енергоносители, както вече направиха САЩ?
САЩ внасяха малко петрол и никакъв природен газ от Русия, тъй като сами се превърнаха във водещ производител и износител на петрол и газ благодарение на фракинга. Европа има известни залежи на петрол и газ, но производството постоянно пада, което прави 27-те страни членки на ЕС зависими от вноса, необходим да подхранва развитата индустриална икономика. От 155-те милиарда кубически метра газ, които Европа внася от Русия всяка година, 140 милиарда идват по тръбопроводи, прекосяващи Украйна и Полша или положени по дъното на Балтийско море.
Европа се опитва да получи допълнителни доставки газ с кораби под формата на втечнен природен газ (LNG), но това на този етап не може да компенсира изцяло загубата на руски газ, доставян по тръбопроводи. LNG е и по-скъп, а доставчиците му се броят на пръсти.
И докато някои европейски страни са добре свързани с терминалите за втечнен природен газ, като например Испания, а нови проекти са в процес на изграждане или предстои да бъдат открити в Гърция и Полша, липсва инфраструктура, която да помогне газ от тези терминали да потече към страни, силно зависими от руския газ като Германия или държавите от Източна Европа. Изграждането на нови терминали за внос на втечнен природен газ и тръбопроводи, които да го пренасят към потребителите, които се нуждаят най-много от него, може да отнеме години.
И тъй като зависимостта от Русия е различна в различните страни членки на ЕС, да се стигне до споразумение за общ бойкот от страна на ЕС изглежда трудно постижимо. Литва, например, обяви, че спира вноса на руски газ след изграждането на терминал за втечнен природен газ, който стартира през 2014 г., а Полша, която от години търси алтернативи, твърди, че няма да поднови договора за руски газ, който изтича в края на тази година. Варшава вече предприе стъпки за забрана на вноса на руски въглища и петрол.
Германия обаче, най-голямата икономика на континента, все още получава 40 процента от газа си от Русия, дори и след като направи стъпки, за да намали зависимостта си. Тя има за цел да прекрати вноса на руски въглища още това лято, вноса на петрол до края на годината и да бъде до голяма степен независима от газа до 2024 г., каза наскоро германският министър на икономиката Роберт Хабек.
Какви са алтернативите пред Европа?
Европа обяви, че работи за премахването на зависимостта от руския газ възможно най-бързо през следващите няколко години, като се обърне към нови източници и доставчици и като заложи по-мащабно на възобновяема енергия. Планът на ЕС е да намалява употребата на руски газ с две трети на година и да спре изцяло да го ползва преди 2030 г. Освен че получава втечнен природен газ от страни като САЩ и Катар, Европа се надява да повече газ по тръбопроводи от Норвегия и Алжир.
За разлика от газа, петролът пристига предимно с танкери, но все пак няма да е лесно да се заменят руските доставки, тъй като пазарът за момента не предлага сериозни резерви. Изваждането от уравнението на руските над 2 милиона барела на ден за Европа би повишило цените на петрола в световен мащаб. А и Русия може да се опита да продаде петрола си на Индия и Китай, макар че оттам би спечелила по-малко, отколкото от Европа.
Какво ще стане, ако Европа все пак забрани руските енергоносители?
Макар и оценките да варират, експертите са единодушни, че такъв ход ще нанесе сериозен удар по икономиката. „Оксфорд икономикс“ изчислява, че спиране на руския газ само за шест месеца ще намали икономическото производство в 19-те страни, които използват еврото, с 1,5 процента.
Евентуална забрана за внос на руски газ би принудила правителствата да ограничат газа за промишлеността, за да гарантират доставките за домакинствата и болниците. Особено силно засегнати ще се окажат производителите на метали, торове, химикали и стъкло. Дори и частично спиране на газа за промишлеността може да струва стотици хиляди работни места, казва Михаел Василиадис, ръководител на германския синдикат BCE, представляващ работниците в химическата и минната промишленост.
„Вероятно ще продължим да виждаме съпротива от страна на Германия и няколко други страни, тъй като те просто са много зависими от руския внос на петрол, газ и въглища“, твърди Крейг Ерлам, старши пазарен анализатор за Великобритания, Европа, Близкия Изток и Африка при валутния брокер „Оанда“ (Oanda). „Прогнозите за въздействието на евентуалното ембаргото варират, но то почти сигурно би вкарало страната в рецесия,“ допълва той.
Въпреки това група икономисти, сред които и професорът от университета „Нотр Дам“ Рюдигер Бахман, смятат, че ембаргото ще остави икономическите разходи за Германия под 3 процента от производството, вероятно близо до 2 процента. Макар и значителен, този спад е управляем, посочват икономистите и припомнят, че германската икономика на два пъти преживя още по-дълбок спад през последните години – след глобалната финансова криза от 2009 г. и пандемията на коронавирус, но се възстанови бързо. „Общественият страх за катастрофалните последици от енергийното ембарго се насажда от лобистки групи и свързани с Русия мозъчни тръстове и не отговаря на академичните стандарти“, посочиха те в доклад на уебсайта на Центъра за изследвания на икономическата политика.
Какво друго може да направи Европа?
Икономистите Симоне Талиапиетра и Гунтрам Волф от изследователския център „Брьогел“ (Bruegel) в Брюксел предлагат да се наложат мита на вноса на руски петрол и газ за ЕС. Това би намалило приходите на Русия, като същевременно ще избегне сериозен удар върху икономиката на Европа, а и има предимство от юридическа гледна точка, че оставя договорите непокътнати. Европейските лидери миналата седмица настояха, че именно тези договори ги защитават от искането на Русия за вноса на газ да се плаща в рубли. Парите от митата биха могли да се ползват за подпомагане на уязвимите домакинства от по-високи цени на енергията.
И макар и на армията, нахлула в Украйна, вече да е платено, едни нови мита ще поставят Кремъл в „по-трудно икономическо положение, в което е възможно Русия да започнат да изпитва затруднения при закупуване на различни вносни стоки и продукти, включително въоръжение, както и да плаща заплатите на работещите в обществения сектор“, посочва Талиапиетра. „За всичко това ще са необходими месеци, но може да има силен ефект върху устойчивостта на руската вътрешна политика.“
/БТА/
Източник: https://dnes.bg / Уведомете за фалшива новина
