Карл Цайс, синонимът на оптиката

Има такива велики хора, които не са измислили нищо, но са създали много. Сред тях е Карл Цайс, чието име остава в историята заради три неща – създава една работилница, държи много на качеството и среща двама души, които знаят как се превръща стъпката в крачка.

И досега понякога казваме на очилата „цайси“. Но и много други неща, които ползваме всекидневно или които помагат на науката да ни води през живота, можем да наричаме така. От контактните лещи, през обектива на фотоапарата, до телескопите на НАСА; от оптичния мерник, до микроскопа – всичко това и още много дължим на един механик от Ваймар, чиято немска прецизност направи името му синоним на упоритост, въображение и красота, съчетана с ефективност.

С други думи – синоним на оптиката изобщо.

Карл Цайс е роден през 1816 г. и от малък има интерес към техниката. В университета в Йена слуша лекции по математика, физика, антропология, минералогия и оптика, а през 1846 г. отваря работилница и магазин в града.

Там Цайс конструира, произвежда и ремонтира инструменти, свързани с физиката и химията, продава микроскопи, телескопи, термометри и други устройства. Започва да произвежда собствен модел микроскопи и продава 23 от тях – нещо, считано за безспорен успех.

Бизнесът му се разширява и Цайс се мести в по-голяма работилница, наема чирак, получава поръчки от университета в Йена за изработване и ремонт на инструменти.

Има два брака – първата му съпруга Берта умира при раждане, по-късно се жени за Отили Тринклер, с която имат три деца.

И макар цял живот печалбите на Карл Цайс да растат, той живее скромно, а голямата част от парите си реинвестира. Влага и в любимото хоби – градинарството, както и в книги. Вероятно именно книгите правят от този обикновен германец, който обича машините, вдъхновен германец, който променя света на оптиката. А и света изобщо.

Големият му пробив започва през 1857 г., когато Цайс създава „Станд 1” – първият микроскоп с комбинирани обектив и окуляр. Той получава златен медал на индустриалната изложба в Тюрингия и е определен като „един от най-забележителните инструменти, произведени в Германия”.

Бизнесът се разраства – Цайс има десетки работници, известен е в Европа и продава хилядния си микроскоп. Той лично инспектира качеството и при най-малкия проблем разбива негодната продукция с чук.

Цайс е успешен, но не е щастлив. Продукцията е непредвидима и всеки микроскоп е уникат. Проблемът е, че никой в света тогава не може предварително да изчисли качествата на лещите и да ги произведе по изисквания.

Цайс намира решението – привлича на работа при себе си 26-годишния професор по физика и математика в Йена Ернст Абе. Първо като изследовател на свободна практика, а после и като съдружник. Абе вече има теория за оптиката на микроскопа, бързо я доразвива и скоро предприятието на Цайс е единственото в света, което прави микроскопи с предварително изчислени качества.

А така много неща в оптиката започват отначало. Науката ликува, Цайс и Абе също, но… за кратко. Сега пък се търси стъкло с такава равномерност и други свойства, които да задоволяват съвършенството на микроскопите.

Така че нещата се повтарят – Абе кани във фирмата Ото Шот, чиято дисертация е за дефектите при промишленото производство на стъклото. Шот е химик, израснал в стъкларската работилница на баща си и освен да се справя с проблемите в стъклото, умее и да му придава нови качества чрез различни съставки.

Цайс и Абе му правят химическа лаборатория и работата е невероятно успешна – Шот развива производството на нови оптични и промишлени стъкла, води до откриването на различни приложения на естествените кристали, прави възможно създаването на апохроматичните лещи и много нови продукти.

През 70-те и 80-те години работилниците на Цайс са вече големи промишлени предприятия със стотици заети и продукция, продавана в цял свят. Те са известни обаче не само с новаторски подход, прецизност, качество и разнообразен асортимент, а и с пионерска дейност в социалните придобивки. Служителите имат осемчасов работен ден, платен годишен отпуск, пенсионни и здравни осигуровки.

През 1885 г. Карл Цайс получава удар, а три години по-късно почива след нов сърдечен удар. В Йена, където е погребан, има негов паметник.

Но истинският му паметник са заводите „Карл Цайс”. Те са така устойчиви, че преживяват дори упадъчните години на комунизма зад Берлинската стена.

Сега компанията има около 30 предприятия, които, освен лещи и обективи за фотографска техника, произвеждат уреди за полупроводниковата индустрия, медицинска техника, оптически мерници, бинокли и други специализирани далекогледи, както и телескопи, оборудване за обсерватории и планетариуми.

Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина