Народните представители поискаха да разберат каква е причината в някои райони цената на водата да се вдигне с 40 до 80%, както и дали са предприети мерки за подобряване на услугата.
Иван Иванов обясни, че са няколко факторите за поскъпването – споразумение, по силата на което всяка година заплатите на служителите във ВиК дружествата се повишават, инфлацията и пропуски в инвестициите.
Всъщност за Видин и Ямбол цената на водата, определена по методиката на КЕВР, би трябвало да е по-висока от тази, която ще плащат хората от 1 януари. Но Законът за водите изисква цената на водата да бъде социално поносима. Това означава при минимално месечно потребление от 2,8 куб. м на човек цената на водата да не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинствата. Затова цената на водата във Видин и Ямбол е определена в размер на прага на социална поносимост. В Ямбол от януари водата поскъпна с 12,3% до 4,964 лв. за кубик. Но щом цената на водата е определена на прага на социално поносимост, плащането на сметките ще бъде сериозен разход за семейния бюджет на местните жители.
Иван Иванов коментира, че още през лятото на 2021г. 10 от всички 28 водни дружества са предложили увеличения на цената до степен, при която тя надвишава социалната поносимост. Тогава това са били ВиК операторите в Монтана, Ловеч, Търговище, Разград, Силистра, Видин, Хасково, Шумен, Кърджали и Сливен. Председателят на КЕВР отбеляза, че по онова време след кореспонденция на Комисията с всички тези дружества се е наложило да намалят цената като намалят прогнозни разходи за електроенергия, възнаграждения, инвестиции и др., за да влязат в социалната поносимост.
Според Иванов доброто решение не е да продължава този модел дружествата да намаляват прогнозни разходи, за да влязат в социалната поносимост, а да се въведат водни помощи. Той посочи, че това изисква от Народното събрание промяна в закона и да се даде възможност на социално слаби, бедни хора да ползват водата като всеобщо благо за своите хигиенни и домакински нужди, а останалата част от водата да бъде на цена, която отговаря на разходите за нейното доставяне, отвеждане и пречистване. „Въпросът за водните помощи може и трябва да бъде решен чрез промяна в закона“, подчерта председателят на Комисията. Това, според него, ще позволи самият регулатор да работи за по-справедливо разпределение на средствата, необходими за функционирането на ВиК операторите.
На въпрос на депутат как се е повишило качеството на ВиК услугите в отделните области, което бе сред мотивите за скока на цените, Иван Иванов отбеляза, че в рамките на своите правомощия КЕВР санкционира дружествата за неизпълнение на показателите за качество и на инвестиционните им намерения. Освен това КЕВР ежегодно извършвала проверки и постановявала санкции на дружествата, които не са изпълнили показателите, като тези за качеството на водата били в бизнес плановете. Извън това, когато има аварии, КЕВР прави извънредни проверки, дава указания на дружествата, посочи той.
По повод жалбите, че на места няма достатъчно налягане на водата и ритмично подаване Иван Иванов припомни, че преди 10 години в десетгодишен план за развитие на ВиК сектора е било посочено, че са необходими 11 млрд. лв., за да може ВиК операторите да постигнат показателите, за които става дума.
Инвестициите, които имаме като отчет за 2017-2022 г. са общо 267 млн. лв. при необходими 11 млрд. лв., изтъкна председателят на регулатора. Не може с тези средства да се осъществи революционната промяна в качеството на ВиК услугите, за което се настоява публично, посочи Иван Иванов.
