И македонските управляващи, и опозицията излъчиха в сряда отрицателни сигнали към България, които затвърждават влошаването на двустранните отношения в последните месеци.
„Дискурсът, който България използва към Северна Македония, за съжаление е много подобен на дискурса, който използва Руската федерация към Украйна“, каза македонският премиер Димитър Ковачевски на срещата на върха на Съвета на Европа в Рейкявик
„Северна Македония е международно призната като функционално модерно мултиетническо общество, в което се зачитат всички права. Всички доклади потвърждават това. Обвиненията са напълно неоснователни и идват от страна, която не зачита решенията на ЕСПЧ и стандартите на Съвета в областта на правата на човека“, каза Ковачевски,
Той коментира още, че „не трябва да допускаме влияние от трети страни, особено от Русия, и то в сърцето на Балканите“.
Думите на Ковачевски дойдоха в отговор на вицепрезидента Илияна Йотова.
На срещата на Съвета на Европа, най-голямата правозащитна организация на континента, Йотова постави въпроса за правата на българите в Северна Македония.
„Искам да засегна въпроса за правата на българите в Република Северна Македония. Говоря за техните права, които са систематично нарушавани, непризнати, за българи, които са подложени на тормоз и ограничения. Бих искала да припомня, че Република Северна Македония е напът да започне преговори за членство в ЕС. Преди само няколко месеца един млад мъж в Република Северна Македония беше бит, защото беше декларирал своята етническа българска идентичност. Клубовете на българите са опожарявани, беше приет закон, който на практика забранява функционирането им“, каза Йотова, цитирана от БНТ.
Преди ден на посещение в България бе еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи.
Пред него българският президент Румен Радев каза, че се наблюдава „засилваща се системна дискриминация, на полицейски, административен и съдебен произвол спрямо българските сдружения“.
На този фон най-голямата опозиционна партия в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ потвърди пред Берлин, че „в този състав парламентът няма мандат, нито легитимност да отваря или променя конституцията на страната без избори“.
Представители на партията разговаряха със специалния пратеник за Западните Балкани на Германия Мануел Сарацин, а след срещата депутатът и бивш външен министър Антонио Милошоски каза, че го е запознал със социологически проучвания, според които 85 процента от македонските граждани са против промяна на конституцията.
По думите на Милошоски „сериозни неправителствени организации са на мнение, че това няма да бъде нито първо нито последно искане от страна на България и трябва внимателно да се подходи“.
България се съгласи да отвори вратата пред Скопие да започне реални преговори, но постави серия условия, най-важните от които са вписването на българите в македонската конституция и спазването на правата им.
Към момента най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ е срещу промени в основния закон, за които е необходимо мнозинство от две трети. Въпреки това управляващите в Скопие твърдят, че до ноември промените могат да минат през парламента.
„За хората от дипломатическия корпус, които идват тук е по-лесно да търсят решение, но за гражданите тук е по-различно, защото 30 години правим отстъпки, идват емисари, които твърдят, че това е последното искане. Много такива отстъпки са направени и въздържаността и резервираността са обясними, а причината е поемането със сервилност на ангажименти от правителството“, каза Милошоски, цитиран от БТА.
По думите му втората тема, по която са разговаряли, е била свързана с използването на европейското знаме като процедура за по-бързо приемане на законите, свързани с изграждането на Коридори 8 и 10-Д.
Според него за управляващите е добре дошло да се говори по политически теми за абстрактното бъдеще (промяната на конституцията като условие за отваряне на преговорните глави в преговорите на страната с ЕС).
