Дмитрий Медведев твърди, че докато е жив ще прави всичко, за да изчезнат „копелетата и мерзавците“, които, според него, искат да заличат Русия. В същото време ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин недвусмислено заплашва с ракети „Сармат“ балканските страни, които не пуснаха самолета на руския външен министър Сергей Лавров. Дали причината е само войната, или руските държавници започват да излизат от релси и по други причини?
Любимец в московските салони
Бившият руски президент и бивш министър-председател, а сега заместник-ръководител на Съвета за сигурност, Дмитрий Медведев преди 14 години твърдеше, че „свободата е по-добра от несвободата”. Три месеца след началото на руската мащабна военна инвазия в Украйна същият дава ясно да се разбере, че е готов да унищожи всеки, който тогава се е съгласил с него.
И той не е единствен: през последните три месеца руски официални лица, депутати и дипломати се надпреварват кой от тях ще направи по-остро изказване: ту ще заплашат с ядрена война, ту ще предложат да се отвлече министър на натовска държава, както направи например депутатът Олег Морозов.
Откъде идва това желание да се премине “на другия бряг“? По-рано коментаторите щяха да започнат да ни уверяват в един глас, че тези твърдения са за външна употреба – за сплашване на Запада. Но сега подобно обяснение е загубило всякаква актуалност, след като самият Путин заплаши с използване на руския ядрен арсенал.
Възможно ли е обаче посланието на Медведев да е за вътрешна употреба, тоест да е насочено към руснаците? Ненапразно пропагандистката Маргарита Симонян разказва, че публикациите на бившия президент се четат на глас в „московските салони”. Той се превръща от доста комичен персонаж за руските лоялисти в „икона на стила“. Най-вероятно именно това е ефектът, който бившият „либерален наследник“ и „модернизатор“ се опитва да постигне.
Да вярваш или да не вярваш?
Да си играеш с патриотизма и да вярваш в това, което казваш, са две различни неща. Мнозина се питат дали циниците Володин, Медведев, Рогозин, Морозов, Симонян и десетки други вярват в това, което казват. Откъде идва речта на омразата – от сърцето, от мозъка или от портфейла?
Говори се например, че синът на Медведев е бил експулсиран от САЩ, след като му е била отнета визата. Той губи правото да си почива във винарната в Тоскана, която, според Алексей Навални, е собственост на бившия руски президент. Възможно ли е това да е истинската причина за омразата на руските държавници към Запада? И, разбира се, за системната подкрепа, която Западът оказва на украинската военна съпротива.
Ако е така, това би позволило на руската управляваща класа да бъде сериозно повлияна от санкциите и дори с времето да се върне към рационален разговор с тях. За съжаление обаче изглежда, че голяма част от омразата идва от сърцето, заобикаляйки главата. Като последния емоционален срив на Дмитрий Медведев. След разпадането на СССР голяма част от руския елит се самоубеждаваше, че всичките им несгоди се дължат на това, че Западът мрази Русия.
Убедили себе си и света
Те успяха да реализират напълно това класическо самоизпълняващо се предсказание. Чрез заплахи за насилие, а сега и чрез кървава агресия срещу Украйна, те убедиха западния свят, че Кремъл представлява съвсем реална заплаха.
И сега, когато най-лошите прогнози на руските радикали се сбъдват, Симонян и други пропагандатори в „московските салони“ радостно възкликват: „Предупреждавахме ви!”. А в отговор колективният Медведев, който доскоро играеше либерал, се надува като червен балон и се пръска с викове на омраза.
Той вярва в собствения си мит, мрази Запада и Украйна, страда за собствеността си и санкционираните си роднини. Да се разговаря с него на рационално ниво, независимо от това какво пише Хенри Кисинджър, за съжаление, вече не е възможно. Пропагандата на омразата се е превърнала в негова втора същност.
Авторът Иван Преображенский е кандидат на политическите науки и експерт за Централна и Източна Европа. В ДВ води редовна коментарна рубрика.
