Имаме сериозни притеснения, че постепенно България върви към политика на устойчив бюджетен дефицит. Това каза в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
„Дълги години вярвахме, че в добри години имаме нулев дефицит или дори лек излишък, а сега дори в години, които не са обективно лоши, по-скоро виждаме, че сме на границата от 3%. Така че в тоя смисъл – да, притеснително е, че в тази част от цикъла продължаваме да имаме дефицит. Вероятно в тази част на такъв икономически растеж може би трябваше да имаме по-малък дефицит, ако не е балансиран бюджетът“, обясни икономистът.
По думите му когато правителството харчи повече, отколкото събира като приходи, има два варианта за действие: „Единият е приватизация, но ние като че ли позабравихме приватизацията на държавни предприятия и държавни активи, остана десетилетия назад. А другият вариант е взимане на заеми. Така че това не е някаква изненада. Дългът е следствие от дефицита. Когато гласуваш бюджет с дефицит и искаш да похарчиш повече, отколкото си събрал като постъпления, очевидно ще трябва да го финансираш с дълг. А тези 7,5 милиарда, впрочем, отразяват вече направена емисия – януари месец, тогава беше министър Велкова.
Която пък беше използвана за погасяване на стари падежиращи облигации. И сега всъщност от лимита, гласуван в Закона за държавния бюджет, остават около 4,5 милиарда лева, а както чухме и от изявленията на финансовия министър, той горе-долу очаква до края на годината около 4 милиарда допълнителен дефицит към този от септември. Така че това е горе-долу картината.
За тези вероятно около 4 милиарда допълнителен дефицит той ще търси финансиране в рамките на тези 7,5 милиарда, които вече близо 3 милиарда са изразходвани, така да се каже. Значи между 4 и 4,5 милиарда вероятно ще бъде една такава емисия. Това е, което ще се случи. Пак казвам, водещо е дефицитът. Ние постоянно заобикаляме темата с дефицита, искаме като че ли само да си говорим за дълга, без да търсим първопричината, а тя е, че когато фискът прави повече разходи, отколкото събира, очевидно това води до вземане на заеми“, коментира Лъчезар Богданов.
Според него към момента няма непосредствени рискове: „Въпросът е, че не можем дълго време да поддържаме политика на високи бюджетни дефицити. Фокусът е в добри времена да правим излишъци, или поне да имаме балансиран бюджет и единствено в моменти на икономическа криза да допускаме известен бюджетен дефицит. И едва тогава и само тогава да се взимат дългове. Това трябва да е дългосрочната ни стратегия. Сега точно колко процента – това е трудно да се каже. Пак казвам, за съжаление, в политическата икономия и във финансите не разбираш кога си стигнал прага преди да стане някаква криза. Много е трудно да се прогнозира точно колко е лимитът и точно затова е безотговорно да се води политика, която да тества тези граници.
И затова винаги коментираме, че трябва да има сдържаност в бюджетните разходи, трябва да има буфери в бюджетите, когато се планира, невинаги да се планира на ръба на възможното“, обърна внимание Лъчезар Богданов.
Източник: ФОКУС
