За първи път се създава пост „Министър (без портфейл) по ромските въпроси“. За първи път на министерска позиция е предложен ром, при това – жена, коментира "Амалипе". Въвеждането на позиция „Министър (без портфейл) по ромските въпроси“ е стъпка, която би могла да ускори процесите на интеграция, но в същото време не е универсално решение, панацея и крие много подводни камъни.
Фактите
След като повече от десетилетие крайни националисти участваха в управлението на страната и говоренето за роми и ромска интеграция беше стигматизирано (факт е, че думата „роми“ постепенно беше заменено от „уязвими групи“, а говоренето за ромска интеграция се свеждаше до обвинения към неправителствените организации и цялата ромска общност, че не може/ не иска да се интегрира). Към това трябва да добавим и силната анти-ромска дискриминация, която наблюдаваме сред широки слоеве (проучване на Евробарометър от 2019 г. показва, че България и Румъния са страните с най-силни антиромски нагласи);
През последните години се наблюдава бързо подобряване на образователното ниво на ромската общност. Проучване на Голбал Метрикс и Тръст за социална алтернатива от 2019 г., сочи, че за 7 години, процентът на роми, участващи в средно образование, се е удвоил, а ромите, обучаващи се в университети, са се увеличили 6 пъти. Това създава все по-многобройна средна класа в ромска общност;
До този момент в България не е имало министър от ромски произход. В различни правителства е имало четирима заместник-министри роми, единият, от които – жена;
В България никога не е съществувала институция с управленски правомощия, чиито основни компетенции да са свързани с изпълнение на политиките за ромска интеграция. Това е задължение на основните институции на изпълнителната власт (МОН, МТСП, МЗ, МРРБ и др.), като в тях не съществуват дирекции или отдели за изпълнение на интеграционната политика, а обикновено това е допълнително задължение към работата на определен експерт. Изключение от това правило е Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към МОН, който също няма политико-определящи функции.
Координацията по изпълнение на интеграционните политики между различните институции и сътрудничеството с гражданския сектор, са вменени на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Добре известно е, че НССЕИВ няма управленски правомощия и не може да изпълни тези задължения. През 2013 г. повечето ромски организации напуснаха НССЕИВ с искане за институционална реформа, която и до момента не се е случила;
Въвеждането на позицията „Министър (без портфейл) по ромските въпроси“ не е свързано със създаването на устойчива институция. Практиката досега е Министърът без портфейл да няма заместници, администрация и бюджет за изпълнението на своите задължения
Подводните камъни
В обявяваните до момента политически намерения и програми на ИТН, работа по ромските въпроси не е заявявана експлицитно, съответно няма позиция как би трябвало да изглежда политиката за ромска интеграция и какви мерки би предприело едно бъдещо правителство. Няма съответно информация какви биха били правомощията на един бъдещ Министър без портфейл по ромските въпроси. Възможно е да си стигне до следните негативни последици
Институционално сегрегиране на ромската тема, което ще доведе до абдикация на основните институции на изпълнителната власт с управленски правомощия (МОН, МТСП, МЗ и др.) от реализирането на каквито и да е интеграционни политики.
Свръх очаквания от Министъра по ромските въпроси, без той да има институционални правомощия
Затвърждаване на стереотипа, че ромите професионалисти могат да работят единствено по въпроси, свързани с роми
Обективния процес на повишаване на образователното ниво на ромската общност и създаването на ромска средна класа, води до формирането на многобройна група от професионалисти – роми, които могат и следва да работят за повишаване благосъстоянието на всички български граждани. В България има достатъчно специалисти от ромски произход, които биха могли да бъдат на ръководни позиции в Министерство на образованието, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и др. и това би било най-високата степен на реална интеграция.
Предложената от ИТН за Министър (без портфейл) по ромските въпроси д-р Антония Валентинова е пример за високообразован професионалист от ромски произход, която би могла да изпълнява управленски функции и в Министерство на здравеопазването.
Още един важен акцент, който трябва да подчертаем, е че за модернизацията на ромската общност е изключително важно да бъде даден шанс на професионалистите жени от общността. Важно е тази възможност да бъде реална, а не само декларативна.
Успех на Д-р Валентинова, в каквато и насока да се развие кариерата й!
