Откъде идват?
Въпросът чии са мините в Черно море трудно може да получи еднозначен отговор и вероятно ще остане в сферата на догадките или поне на трудно доказуемите тези. Тук е важно да се отбележи, че дори да приемем за достоверни руските твърдения, че буря е разкъсала баражите в района на Одеса, експлозивите би трябвало да са достигнали до Босфора за рекордно кратко време. Въпреки че в тази посока има течение, започващо от устието на река Дунав, става дума за разстояние около 360 морски мили, или около 650 км. Взривяването на първата регистрирана мина в Босфора обаче става само 8 дни след съобщението на руските спецслужби и боен флот. Дори в случай на постоянни северни ветрове, каквито през последния месец няма, експлозивите би трябвало да плават между 20 и 25 дни от Одеса до Истанбул, твърдят експерти по морско дело.
Също така при подобен сценарий взривните устройства би трябвало да се появят първо в румънската акватория, после в българските води, а след това – в турските. Събитията от последните три дни са в точно обратен ред – първо беше открита мина в Босфора, после – на българско-турската граница, а след това – в Румъния. Важно е да се отбележи и че първата обезвредена от турците мина е от стар съветски тип, но според военните е била с чиста повърхност, без следи от ръжда и залепнали водорасли – нещо, което винаги се случва при по-продължителен престой във водата.
Как се използват?
Военноморските мини са безшумно и пасивно оръжие, което се прилага от повече от един век. То е сравнително евтино и лесно за използване, но за сметка на това с висока ефективност, защото позволява на държави с по-слаб флот да се борят с по-могъщ противник, който има технологично превъзходство. Макар и да не прилича на съвременните авангардни оръжия, то е от типа „стреляй и забрави“ и безшумно очаква своята жертва (понякога с години) неволно да влезе в контакт с него. Проблемът е, че то представлява заплаха не само за противника, но и за всеки, който не знае за неговото съществуване и местонахождение. Затова и според конвенциите за прилагането им мините трябва да са закотвени, а зоните, където са разположени, се обявяват официално.
Този тип оръжия имат и огромен психологически ефект. Дори самата възможност в определена акватория да са сложени морски мини е достатъчна, за да парализира дейността на морските оператори и ефективно да спре или забави корабоплаването в определен стратегически участък, каквито например са Босфорът и Дарданелите. Дори не е нужно те да взривят някой плавателен съд, за да постигнат целта си. Така че морските мини се определят като оръжия от типа A2AD (Anti-access/Area Denial), които блокират достъпа на вражески кораби в критични морски участъци или проливи.
