Растежът на БВП на България ще продължи да се забавя в началото на 2023 г. и ще премине в слаб спад през второто тримесечие на годината, предаде БГНЕС
„За това ще допринася както прогнозираното продължаващо понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки предвид влошаващата се глобална икономическа активност“, се казва в Икономическия преглед на БНБ.
Към ноември 2022 г. брутният външен дълг на България възлезе на 43.8 млрд. евро (54.2% от БВП), което представлява увеличение с 2.3 млрд. евро спрямо декември 2021 г. (58.4% от БВП).
„Повишение на външния дълг се наблюдаваше при всички основни икономически сектори, като с изключение на сектор „държавно управление“ това се дължеше на промяна в пазарната цена на дълговите инструменти“, отбелязват от БНБ.
Преди два дни от финансовото министерство отчетоха, че дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 млрд. лв. повече в сравнение с декември 2022 г. и вече е малко над 40 млрд. лв.
Календарът на плащанията за тази година и догодина е много напрегнат и е твърде вероятно да се тегли нов за да се покрият плащанията.
За тази година през март предстои погасяване на 1,14 млрд. лв. външен дълг, а през юли – 350 млн. лв. вътрешен. За 2024 г. изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лв. и още 1,5 млрд. евро по еврооблигации.
От Института за пазарна икономика предупреждават, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране, което може да бъде коригирано само с консервативен режим на публичните разходи.
От финансовото министерство също предупреждават, че при запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите е възможно да възникне риск от прекомерен дефицит от над 3% от прогнозния БВП. Това можело да попречи на България да въведе еврото. При приемането на бюджета за 2023 г. трябвало да бъдат обсъдени мерки, които да доведет да повече приходи и да се запази устойчивостта на публичните финанси.
