Неотдавнашните безпрецедентни по обем санкции по глобалния закон „Магнитски“ могат да помогнат на българските власти да ускорят откъсването на страната от руската енергийна зависимост. Това e извод от анализа на Центъра за изследване на демокрацията(ЦИД) във връзка с втората серия санкции по закона „Магнитски“.
Нужно е обаче трите засегнати от санкциите партии – т.нар. „Коалиция Магнитски“ – да въведат устойчиви съдебни и антикорупционни реформи, се отбелязва в текста.
В петък отделът за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към американското Министерство на финансите уличи в корупция и санкционира по глобалния закон „Магнитски“ на САЩ петима българи. Това са бившият финансов министър и бивш депутат от ГЕРБ Владислав Горанов, бившият енергиен министър и бивш народен представител от БСП Румен Овчаров, обвиненият в шпионаж лидер на движение „Русофили“ Николай Малинов и двама бивши директори на АЕЦ „Козлодуй“ – Александър Николов и Иван Генов.
В същото време Великобритания наложи санкции на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, на обвиняемия за редица престъпления бизнесмен Васил Божков, както и на Илко Желязков. Тримата бяха санкционирани от САЩ в средата на 2021 г., като тогава Желязков беше зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства.
След обявяването на списъка по глобалния закон в петък, уличен в корупция е вече почти целият политически спектър на страната, без партиите “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и “Възраждане”, които не са участвали или са били за кратко във властта.
Повечето от новите санкционирани обаче отрекоха отправените им от Вашингтон обвинения. ДПС каза, че Делян Пеевски е наклеветен, ГЕРБ – че ако човек от партията е попаднал в списъка, трябва да се разглежда като изолиран казус, БСП – че САЩ не могат да определят кой в България е корумпиран.
Русия в огледалото за обратно виждане
Анализът отбелязва, че Русия е наследила мрежите за влияние от съветската епоха в газовия, петролния и ядрения отрасъл в България, като има достъп и контрол до технологиите, финансовите потоци, знанията и безопасността в тях.
През 2008 г. руския президент Владимир Путин отбеляза кулминацията на хватката на Кремъл върху енергийния сектор на България с подписването на договор, който тогавашния президент Георги Първанов нарече „българския голям шлем“ в областта на енергетиката, се напомня в анализа.
Изразът „голям шлем“ се превърна в нарицателен за стратегическа корупция. Той се състои от три проекта, нито един от които не е в интерес за България.
Първият е газопроводът „Южен поток“, който в крайна сметка свърши като „Турски поток“ през 2020 г. Вторият е АЕЦ „Белене“, чието строителство беше прекратено от българския парламент през 2012 г., след като Агенцията за държавна финансова инспекция разкри сериозни нарушения при възлагането на обществени поръчки и финансови нередности в реализацията му. Третият е петролопроводът „Бургас – Александруполис“, от който България безуспешно се опитва да се откаже като миноритарен акционер от 2009 г. насам.
След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. рисковете за енергетиката и климата непрекъснато намаляват и се доближават до средното ниво за ЕС, се посочва в анализа. Тази тенденция обаче беше рязко прекъсната от предизвиканата от Русия енергийна криза през 2021 г. и началото на пълномащабната война на Кремъл в Украйна през 2022 г.
„Войната разкри дългогодишната подготовка на Русия да използва енергетиката като оръжие в Европа и извади наяве олигархичните мрежи, използвани от Кремъл за влияние върху европейски правителства“, пише в текста.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. българският президент и служебните правителства се опитват да възобновят преговорите с „Газпром“, да поддържат дерогацията на България от петролното ембарго на ЕС срещу Русия и да заплашат да наложат вето на санкциите срещу държавния ядрен сектор на Русия.
Може ли България да се откъсне от Русия по отношение на петрола
Забраната на ЕС за внос на руски суров петрол и рафинирани продукти влезе в сила на 5 февруари 2023 г. като част от пакета от санкции на ЕС.
Българското правителство се бори упорито за дерогация от тези санкции, в резултат най-голямата българска компания, „Лукойл“, може да продължи да преработва руски петрол и да продава рафинираните продукти на български и/или украински потребители.
„Лукойл“ притежава и управлява единствената рафинерия в страната. Тя управлява и единственото нефтено пристанище – „Росенец“, на концесия, която изтича през 2046 г. Компанията притежава и управлява и единствения тръбопровод за нефтопродукти, както и около 90% от законово определения капацитет за съхранение на нефтопродукти – т.нар. акцизни складове, се посочва в анализа.
Рафинерията „Нефтохим Бургас“, която стана част от активите на „Лукойл“ през 1999 г., може да работи нормално и без да преработва руски нефт. България може да получава доставки на суров петрол и други суровини от неруски източници.
Рискът, ако има такъв, от достигане на точката на принудително спиране на „Нефтохим Бургас“ би бил налице само ако „Лукойл“ продължи да се снабдява с всички суровини от Русия и да продава всички продукти изключително на българския пазар.
Въпреки това рафинерията може да работи с различни потоци суров петрол от цял свят и в този случай не би имало ограничения за износа на рафинирани продукти, отбелязва ЦИД.
„Ето защо позицията на българското правителство по отношение на искането за дерогация за руския нефт не може да бъде обяснена логично“, пише в анализа.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
